Най-лесния начин да прецакаш удоволствието си от гледането на някой добър филм е да го заклещиш в рамката на очакванията си. Странно е, че все пак страшно много хора го правят и възприемат не това, което им се показва, а това, което са си навили на пръста, че трябва да им бъде показано. И много често са разочаровани, защото това, което са очаквали изобщо не са го дочакали...

Когато гледах за първи път ”Десперадо” си помислих, че не съм гледала по-тъп филм. Обаче постепено усвоих ”кода” за гледане на филми на Робърт Родригес и страшно им се кефя.
Въобще границата между тънката пародия и сериозната сцена понякога е много трудно да бъде усетена, за това е нужно да си настроен по правилния начин и да не използваш очакванията си за дешифриране на видяното.
Най-лесното е да наречеш ”тъпо” нещо, чиято роля си схванал по грешен начин.

Терминатор 3 е много добър филм. За мен добър филм значи такъв, който е качествена реализация на замисъла. И точно това се опитвах да кажа по-горе. Има голяма разлика между замисъла на хората, които са го направили и ”представата за замисъла” на този, който го гледа. Ако едното не съвпада с другото, зрителят ще си помисли, че филмът е слаб.
В Терминатор 3 се показва едно друго бъдеще, една друга гледна точка, различна от тази в първите две серии. Ако очакваш, че това ще бъде ”същото” в каквато и да било степен, ще се разочароваш. Този филм просто си поставя други цели и това, че са ”други” не го прави слаб. А това, че ги постига определено го прави добър. Как ще оцениш самите цели и гледната точка, която филмът представя си е твоя работа, само не му приписвай претенции, каквито той сам не си е поставил.