Ше взема да си дам мнението, че злите езици твърдят, че съм станал ходеща досада, дето пише само офтопици. Та реших да вдигна рейтинга за пред медиите, не щото бъднините на хората ме интересуват.


3. има две основни причини отговорът ми да варира между "не" и "не мисля"
3.1. що е то "пълен контрол върху собственото си битие", и има ли то почва у нас.
'начи да видим.
пълният контрол включва ли контрол над времето? Tоест, ще можем ли да се движим поне в 4-те измерения, които познаваме? И то не само да се движим, а да имаме пълен контрол над всичко наоколо -посока на светлината, гравитация, дори да можем да променяме физични константи. Правилно ли те разбирам? Възможността да избираш целият си живот занапред и заназад, след като си почнал с дълги и уморителни селекции ала Дънджънс енд Драгънс на вид/раса/основни атрибути/скиллове.
Паралела с виртуалността (кибернетична или не) не случаен - защото очевидно това няма да стане (или няма да стане достатъчно бързо, за което ще кажа няколко приказки в точка 3.2) . И единственият начин да контролираме всичко е във виртуалност, ала Матрицата, само че доста по-юзер френдли. Това обаче ще бъде локализирано или достъпно само за някои класи (те може и да отпаднат като такива, но виж основната идея на точка 3.2), така че на голяма част от хората няма да им пука за това колко добре контролират живота си някои.
Това може да важи и за невиртуалнен свят, в който някои единици наистина контролират напълно битието си, но тук идва момент, който обозначавам като 3.15 и го оставям за после.
След като това отпада, идват и няколко допълнителни фактора, които не са толкова важни, но допринасят. Дори да отстраним по хирургичен път песимизма и ЖЕЛАНИЕТО на хората да бъдат нещастни (да речем да си навъдим малки гнусни насекоми, които пърдят "щастлив газ" който никога не свършва и държи всички в едно такова приято състояние ала трола на уоркрафт 3 ("Аааа’йм хааапиии...") , остава скуката. Аз лично предполагам, че скуката ще бъде един от най-ужасните проблеми на близкото бъдеще (даже имам един разказ за това, който е написан чак до 5ти ред вече) и мнозина непригодени ще измрат от нея. Като решение в разказа е посочена колонизацията - най-отегчение отиват навън (това също го каза и още някой тук, ама не помня кой и не ме интересува) и после на земята им е скучно и обявяват на колонистите война (не подценявайте ефекта на скуката!) при която всички колонизатори биват изклани, а на земята цари върховен worгазъм....


Така, това за скуката е несериозно. Но да помислим, какво може да ни накара да останем на нашата планета, ако сме физически пригодени за друга И сме безсмъртни (добре де, трудносмъртни)? Що да не потърсим нови и не-толкова-скучни планети?
Така, само и единствено ако предполжим, че всички сме всезнаещи, няма да има смисъл да експлорваме. Но разбира се, да си всезнаещ е невъзможно, а дори да знаем цифрите на другите планети, те си остават цифри. Докато не се кибернетизираме, няма да можем просто да седнем и да си представим, че сме там само по някакви цифри, а за кибернеизирането виж първият ред на точка 3.2

Хъм, това стана достатъчно дълго, само ще кажа точка 3.15 и 3.2 набързо и стига толкова


3.15 – Ако пък има групичка, която може да контролира изцяло битието си.
В такъв случай, предполага се, че това е услуга, за която се плаща или нещо такова. Значи ще бъде следена от закона и неговите представители (тхе граматан клерииикс!), който (представете си) ще има влияние НАД биетието на тези, които имат пълен контрол над битието си - от което следва, че контролът им няма да е пълен изобщо, и като цяло те ще се изнесат нанякъде из вселената, където няма да бъдат контролирани. Ако могат. Ако не, ще си направят космически кораби и ТОГАВА ще отидат.





3.2. НЕМА ДА СТАНЕ!
Заеби. Сешай се.
Пробуем?!


Идеята ми е, че ако се съди по посоката на съвременната наука, твърде СКОРО ще може да се пътува из космоса. А информация за него се събира още по-бързо. Май само компютрите са по-бързо развиващи се и по-приоритетни. И може би фармацефтиката, което би ме изненадало приятно.
Просто няма ВРЕМЕ да си направим пълен контрол над настоящето. Ние ще можем да колонизираме космоса преди изобщо да можем да изберем дори колко бели дроба да имаме в ушите си. Времето е най-ценият ресурс на науката, и той като цяло е неограничен. Но не може да се използва наведнъж.
Тоест, даже и да можем да контролираме битието си някой ден, това ще бъде след като сме отминали фазата на междупланетният туризъм. Като цяло си е таковало таковата, и пълният контрол може никога да не дойде, и в никой случай няма да се случи на цялото човечество, заради предполагаемата бъдеща разпокъсаност и факта, че това е знание (спешъл скилл . Ултимат на 6ти левел. Сешай се) , което надали ще се споделя много често, освен ако разбира се не е поетапно.

…………….
Уфф като си знам пияната клавиатура ме чака ебаси спелчека. Почвам....

……………
свърших го. Повечето очевидни глупости са отстранени, освен тези, които ми харесват, тези, за които не ми пука, и тези, които съм пропуснал да забележа. Сешай се.

scanf("%oppinion", &myoppinion)