1. Всъщност, като вземем предвид, че голяма част от функциите на държавата са obsolеte, може направо да си задаваме въпроса "ще има ли изобщо каквито и да е държави в смисъла, който влагаме в туй понятие сега?". От една страна имаме глобализация или поне тенденция към такава в икономическо и информационно отношение. От друга страна индивидуализацията си върви на пълна пара, а и локалните културни различия също си казват думата. Разбира се, може да се предположи, че информационното глобализиране ще доведе до множественост на идеите за квото и да е бъдещо социално развитие и едновременно с туй до широко разпространение и взаимно обогатяване на тия идеи. Туй обаче предполага някаква по-голяма обществена активност на индивида и заедно с туй - прилична политическа (в добрия смисъл) култура, която обаче не е невъзможно да се развие. Та при евентуално такова развитие могат да се появят, и евентуално осъществят, идеи за най-различни форми на обществено управление/самоуправление, които сега изобщо не ни идат на акъла. (да, чувал съм обичайното възражение - то ако имаше нещо по-добро, досега да са го измислили; и естествено не съм съгласен с него :). И всички тия паразитни социални структури, дето са си изиграли историческата роля и съществуват благодарение на инерцията - партии, армия, а защо не и държава (макар че относно държавата малко по-внимателно тряа се кара) - могат да си заминат (всъщност на някои от тях - партиите например - си им е време).
Е, някаква форма на организация и координация би трябвало да има. Най-малкото заради глобалните екологични проблеми и евентуално като противоположност на големите икономически корпорации. А ако под световна държава имаш предвид падане на границите - ами да, най-малкото икономиката няма спиране и протекционизмът няма шанс ;).
(Тук пропускам всичките варианти със световни катакализми, ядрени катастрофи и прочие, и това, до което биха могли да доведат - както световна държава, така и пълна анархия или пък раздробеност)
2. Много ме съмнява да се случи такова нещо, но нямам време в момента да се разпростирам, шот смятам да кажа две думи по третото :)
3. Аз лично не виждам голяма връзка между двете. Ако разглеждаш "осъществяването на пълен контрол върху собственото битие" като смисъл и цел на съществуванието на човешкия род, тогава да, няма смисъл да се изследва Космоса, но пък няма смисъл да се прави и каквото и да е друго :). Другият сценарий, при който може да се отговори положително на тоя въпрос, е "контролът върху собственото битие по някакъв начин ни дава фундаментално знание за Вселената". Ами тогава пак да, няма смисъл да изследваме нещо, което ни е познато. Е, тъй като според мен и двата варианта са несъстоятелни, смятам, че отговорът е отрицателен.
---
This product will sell many units in that demographical area.
|