В най-добрите си проявления НФ изисква най-доброто от литературата по отношение на образи, сцена на действието, сюжет, теми и т.н. – и в допълнение борави с науката и научните идеи прецизно и безупречно. Освен това в произведенията, които се развиват в бъдещето, съществува необходимостта от екстраполация и създаване на правдоподобни общества и науки, и, разбира се, от огромно количество проучване, за да се сглоби всичко това. Беше най-трудното нещо, с което някога съм се заемал.


ЕТО я разликата фентъзи - фантастика на по-елементарно ниво. Макар че при достатъчно добросъвестно отношение всички атрибути на фентъзито (като магията да речем) се нуждаят от не по-малко премисляне и прецизиране, което може да е по-трудно, отколкото тракането на калкулатор, за да прецениш дали героят ти няма да се размаже по седалката при аварийно катапултиране. Мнението ми, че с фентъзи се занимават хора, които някога са били стреснати от математиката (често неоснователно, защото имат достатъчно интелектуален потенциал, за да анализират ситуациите, които описват) и/или не смятат, че в технологичното уж бъдеще ни чака нещо приятно.

Изобщо, обръщане към фентъзи-поджанра е един вид реакция срещу прекаленото рационализиране на съвременния свят.
А човек е същество, което ИЗПИТВА НУЖДА от мистика (за разлика от т.нар. "митологични" персонажи като логичните и надемоционалните при приемането на решенията си змейове ).


И още:
Понякога, например след бойна сцена, съм се улавял да печатам яростно, с разтуптяно сърце и облян в пот. Тъй като “Светликамъкът” е много дълга книга, с много подобни сцени и периоди, целият процес беше изтощителен. Случвало се е да пиша без спиране в продължение на два месеца, без да си взимам почивен ден. Ето защо трябваше да се подложа на по-сериозна дисциплина от когато и да било преди и да уредя външния си живот възможно най-стриктно, за да отговаря на нуждите на писането.

Ами така си е. Ако не го почувстваш, няма как да го напишеш.
Колкото до съобразяването живота с писането... Вероятно няма предвид уреждане с нощна смяна в Кремиковци, за да си похапва банички, та да има сили за изтощителни бойни сцени

Така или иначе - всички, които не пишете, но си мислите, че е лесна работа (ей, авторът на постинга, НЯМАМ предвид теб, то се знае, и не е от куртоазия) - моля, признайте, че занаятът си има някои неочевидни страни. Такива за мен например крие умението да се търгува, и не бих се справил ама хич, колкото и да се мъча. И не е там въпроса, че някой е по-умен или по-тъп, а просто насоките на изява и съответната, хм, душевна нагласа са различни.

Някой още да не е разбрал?
Някой още да иска да кара обущарите да оперират (щото поне с зашиването ще се оправят), а хирурзите да кроят чизми?
Ако има такива - да им вадят сливици ваксаджии, а дрехи да им шият програмисти (така от всяка демо-версия ще стърчи един гол задник!)



Хм... по темата ли се изказах?
Няма значка.
Наздраве!

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!