Дракончето е динамично. Дракончето е увлекателно. В Дракончето има непрекъснато действие. В Дракончето има жестока интрига - какво ще стане с главната героиня в свят, който е съвършено враждебен към нея? Честността, откритостта, достойнството, духът, патриотизмът, умът, благородството срещу подлостта, лъжата, лицемерието, мързела, завистта, нихилизма, простотията - най-ужасната и най-великата битка. Дракончето има най-висока литературна стойност от поредицата (заедно с последната третина на Заръката) и можеше да остане самостоятелна творба.
Пълноземието е... куховатичко. Там вече може да се каже, че почти няма действие. Вътрешната обусловеност на света се разкрива отчасти само във финалните няколко страници, където старият Радослав обяснява на младия какво е постигнала Верена (и донякъде как, но е наивно). Финалните няколко страници наистина са върховни, но останалото е като стрелба в тъмното. Езикът е доста далече от литературен, езиковите експерименти са до голяма степен неуспешни, описанията са повърхностни и недостатъчно информативни, логичността на цялата картина липсва. Пълноземието повече прилича на пътепис.
Ето, и аз - в няколко изречения, защото НЯМА НУЖДА от повече. Останалото могат да го напишат хора, които са способни да задълбаят в някаква посока - както авторката на текста в заглавния постинг. А материал за дълбаене има...
********************
Какво казах?
|