Много е хубаво това

Преди години четох един разказ в Стършел,в който един принц се опитва да спаси отвлечена от змей принцеса Само че когато я намира(в една пещера,със спъстена коса и окъсана рокля) тя отказва да тръгне с него,защото

"...змеят може да лети и ние винаги се любим във въздуха Няма нищо по-прекрасно от това усещане
И принцесата погледна без съжаление как змеят,който току-що се беше завърнал, стъпка принца
- Хайде да летим! - каза тя И двамата се понесоха в небето"

Цитат по памет,естествено Много съжалявам,че не съм запомнила името на автора Още оттогава имам афинитет към змейовете