и двамата грешите, изхождайки от неправилни предпоставки и съответно достигайки до неправилни умозаключения и изводи. първо, колега, за какъв анализ може да става дума тук, при положение, че няма споменат дори един кьорав интеграл или поне мизерна производна?! но да оставим настрана терминологията, защото какво са имената на нещата - шепа прах пред великолепието на творението, и да подходим към същината.
та, значи ти си в дълбока грешка! или поне грешиш относно посланията и идеите на тази чудесна миниатюра! защото, очевидно, тя е плод на един реалистичен поглед върху света, а не на оптимистично-утопичния, от който ти си изходил. да - определено става дума за малкия човек и стремленията му, но изводите в твоя анализ са дълбоко погрешни. и няма никакъв прогрес, цялото действие се развива за един кратък, но съдбоносен миг. нека да разгледаме много внимателно детайлите:
пустинята - това е нашия свят, с всичките лайна (с извинение) и пясъци, и горещ вятър, и "пустинни бури", и лъжливи миражи, и ченгета след всеки светофар, и грис в ученическия стол...
вода в пустинята - ясно е на всички какво символизира, щото кое може да е по-ценно от "вода в пустиня" (като изключим, естествено, кръв при кръвопреливане; дишане уста-в-уста със спасителка на плажа при давене; и, разбира се, хрупкави пилешки филенца с пикантен сос за обяд)...
но всъщност водата е само художествен похват за отвличане на вниманието. истинската цел на малкия човек е да разкъса оковите, да разбие съществуващия ред, да възцари хаоса на индивидуалността, където всеки един от нас е себе си и е от значение. и, разкъсвайки се по шевовете от напиращи емоции, изпълнен с копнеж и с отчаяние, се нахвърля върху дракона, тази ламя, това влечуго, този стожер на консерватизма. и колко драматизъм и наситеност се съдържа в думите на дракона: "Е, като искаш да пиеш вода, що не пиеш, ми си дошъл тука да се биеш....". само с една реплика се разбиват всички илюзии на човека, прекършва се устрема му, смазват се надеждите му, реалността го разплесква като чук, защото го лишава дори от единственото, което му е останало - яростта и гнева.
и обърнете внимание на символиката на този "половин час" - драконът умишлено игнорира малкия човек, за да му покаже колко е дребен и незначителен, а и да му даде време да осъзнае обречеността на идеала си.
та, ако трябва с няколко думи да охарактеризираме идеята на произведението - то прокламира основния вселенски принцип и движещо начало - ВАЖНОТО Е ДА ТИ Е ГАДНО.