Мисля, че прекалено буквализираш и въпреки, че анализите ти не могат да бъдат сметнати за несериозни или недостатъчни, то за мен са в известна степен излишни - до което заключение изхождам от няколко основни ключови момента, които не вярвам да са ти убягнали, и които при по-задълбочен анализ на произведението привличат цялото внимание на евентуалният читател, а именно : Всичко е алегория.
Защо?
Защото цялото произведение е една голяма и цветиста метафора - изобразяваща стремежа на всяко едно човешко същество, дори и най-недостоиното, към щастие - но без оглед цената. Забележете, моля, прогресията на действието - от пустинята на робовладелството и неравенството, където всеки малък човек няма друг избор освен непрестанно да търси промяна, оставяки тленното си тяло на произвола на съдбата и алчните безкруполни власти (символизирани от слънцето и пясъка), през краткият блясък на капитализма (оазиса, който е недостъпен за малкият човек) и последвалата братоубииствена война, взела много свидни жертви и от двете страни на тънката червена линия), до епохата на щастливият и братски комунизъм - където всяка една война е прекратена и излишна, а водата от оазиса (символ на щастието) е "за всички по много". Този текст предрича бляскаво бъдеще на човешкият род, в което САЩ, която се крие зад горкия слабоумен турист, попаднал в пустинята, в крайна сметка ще съзре истната и ще приеме братската подкрепа на България(която, предполагам знаете, е ясно изразена чрез дракона; за справка - "Пълноземие"), следвайки разумните й съвети.
Текста показва още, че България няма да помете евентуалният натрапник, а ще прояви неестествена за нашето време милост и щедрост - нещо повече, тя ще му остави свободата да избира - което, смятам е един изключително добър знак за света - защото показва, че в новият световен ред не НИЕ ще сме на върха, но не защото не можем, а защото помним главното правило на свободата, равенството и братството - "Властта корумпира, абсолютната власт корумпира абсолютно".
И нека вашите орхидеи бъдат винаги свежи и красиви!

Awartha uin i dыr cenedril o anann...