Така...
Първо какво е правил нашият човек в пустинята по това време без необходимата подготовка и екипировка? Компас, мех за вода и прочие прочие? По всичко личи, че той е някакъв безотговорен авантюрист, който не може и не трябва да бъде даван за пример на подрастващото поколение...
Следващият факт, който предизвиква тревога в мен, е поведението на героя при вида на оазиса... Забележете, той тича!! Това ме навежда на две мисли. Той никога не е чувал за миражите, което свидетелства за слабата му подготовка, основаваща се на редицата приключенски романи, които страдалеца е трябвало да прочете в детската си възраст. А това, че той на практика тича към обекта, появил се пред очите му, говори за наличието но голям запас от сили - нещо, което не би било реалност, ако той бе прекарал един по-съществен период от време в пустинята, която, както ние всички добре знаем, е способна да изцеди силите дори и на най-подготвените кадри с героична специализация(моля, тук да не се включват тези от "Дюн"), което пък веднага ни навежда на въпроса за неговият умствен капацитет... Или с други думи казано - поражда в нас съмнението, че той помни като рибите - до първият завой... А съществуването на такива влаголюбиви създания като рибите в сухо и горещо място като пустинята е силно затруднено...
Изпреварвам малко естественият ход на събитията, за да ви задам следният въпрос... КОй трябваше да проведе ленинският съботник в комплекса, носещ название пустиня?! Ама другари, ама какви са тези клони, дето грозят нашите приказни пясъчни дюни, тези вълни от жълто еднообразие, които се простират до хоризонта? Озасис - добре, ама нека поддържаме малко ред тука, моля ви се.. Разчиствайте ги тези клони. Защото именно такива малки пречки застопоряват голямото колело на ре... ъъ, еволюцията! Ако го нямаше този клон нямаше да го има и този казус сега!
А сега да обърнем поглед към другата личност в това малко, но изпълнено с дълбок смисъл и символика произведение... Какво е мястото на дракона? Ама съгласете се, че това е несериозно сега! Дракон, насред пустинята, при това спящ край оазис!!! Това първо влиза в противоречие с почти всяка една характеристика, известна ни за тези създания. Нямаме съкровище, замък, пещера, девица... В края на краищата не пустинята е тяхната екологична ниша и аз, простете моето недоверие, но силно се съмнявам е ли е възможно съществуването на подобен организъм в условията на пустинята... Един прост пример. Представете си до каква температура биха се нагряли плочките, покриващи тялото на дракона и какво би станало с онедишащата му функция при такова положение! Но хайде, да не навлизаме дълбоко в анатомофизиологичните особености на тези същества, имайки в предвид, че някои автори продължават да стоят зад роговият строеж на драконовите люспи, а огнедишащите му органи и функции са една малка мина за всякакви теоретични разработки.
Но къде е проблемът? Проблемът се крие в, забележете, половинчасовото маризене(след изтощителен преход в пустинята) на горкото животно, което сигурно в същият момент се е намирало в състояние на тежък термичен удър. За да намерим отговора на този ключов за ситуацията въпрос, трябва да се върнем в детските години на нашия герой, за да разберем дали евентуално е е претърпял някаква дълбока душевна травма, довела го до това състояние на непровокирана агресия. Но за да го разберем напълно нека направим един кратък анализ на поведението на люспестия ни приятел и адекватно ли е то. В една или друга степен драконите са пазачи - това им е заложено по природа. Очевидно, въпреки умственият си недоимък, този факт е бил напълно известен на нашият човек, който е решил, че горкото болно животно ще му попречи да утоли жаждата си. Но дракона не го прави. От тук извеждаме двете възможни решения.
Драконът е получил топлинен удър и не може да разсъждава трезво над ситуацията и оставя пътника да пие от поверения нему оазис. Проблем - кой идиот е поверил на дракон да пази оазис в пустинята?
Драконът случайно се е озовал на мястото. Проблем - какво, по дяволите, прави този дракон в пустинята?!

Градовци!