Както се досещаш - става дума за топлата вода. Нейното преоткритие е чисто губене на време. И то на време, което може да се използва за по-полезни работи /примерно за откриване на сапуна :)/.

"Аз искам всичко сам" е заниятие благородно, но неефективно. В една или друга степен писането е занаят. Което не пречи да е и удоволствие, изкуство и пр. Както и смятането, шиенето, готвенето. Експериментите са много пожелателни, но основните тухли и мистрии са едни и същи.
М/удругото в тези ръководства не те _назидават_ как да пишеш, а показват за какво трябва да внимаваш и как да го поправиш ако вече си го окипазил.

Примерно, в едното се разправя колко важна е 'куката' - началото на разказа. Защото се оказва, че чисто практически почти всички хора не преминават на параграф трети, ако не са заинтригувани в първитя или максимум до втория.

Или пък колко безумно безотговорно е да точиш един параграф повече от 5-10 реда. Щото пък бързочетящите, които по случайност са и тези, които въобще четат литература, губят ориентир, трябва да се връщат за изпуснатото и се дразнят. (Че чак ми иде да напиша една програма дето да вкарва автоматичен Ентър на всеки 30 думи....)

Или пък колко красиво и благородно е да напишеш подробна и изчерпателна критика. В което ти сама се увери.... ;)

Тъй че, ръководствата са полезни и със сигурност ще спестят време. Да не споменавам пък колко забавно е да прочетеш историята как С. Кинг си избърсал задника с отровен бръшлян и как това му се е отразило на творчеството... :о)

Такива ми ти работи...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein