Тялото на ефрейтора лежи в краката ми и леко потръпва, сякаш мускулите до последно се опитват да задържат изтичащия заедно с мозъка му живот. Белият сняг се сипе тихо и покрива противотанковите заграждения, минните полета, вражеския снайперист, прикрит в руините на сградата отсреща… Земята в траншеята се е превърнала в полузамръзнало блато, което ме всмуква все повече с всяка изминала секунда. В далечината боботят голямокалибрените оръдия, а в ниските облаци плуват сенките на гордостта на руско-монголската авиация - хеликоптерите Ми-24. Бойните действия одавна са се превърнали в стационарна война с лениви атаки, целящи да се превземе единствено съседния окоп. Вече никой не помни мира. Умората в този свят одавна се е превърнала в безразличие. Свят, в който дори и Смъртта не бърза да прибере жътвата си. Свят , в който Първата световна война, продължава вече близо 50 години.
Според една теория,
всяко едно наше решение води до създаването на паралелен свят в който изборът ни е бил точно обратният. И така отново и отново…Един миг колебание в решителният момент и войната става печеливше мероприятие, а компаниите - производители на бойна техника - главни участници. Битките са вече не за територия, а за положително годишно салдо. Световните борси, светкавично реагират на сводките от фронтовата линия, разменяйки си огромни пакети акции на производители на танкове, оръдия и самолети. В кратките прекъсвания между сраженията, войниците от и двете страни на фронта играят с настървение на фондовия пазар. Във всяко спално помещение има телевизор по който показват не друго, а финансовите новини…може и да те убият утре, но защо пък да не умреш богат…



__________________________________________

- Бързо очистете оня елф с базуката, неговата м....