определено това с СССР е наистина голям фал, но може да се "редактира наум" . Причината е в това, че западния човек просто не може да си представи, ама наистина не може, какво е представлявал социализма.
Само Оруел успява, но защото е имал такава съдба, воювал е в Испания, отблизо е познавал комунисти и т.н.
Но ето един друг, също великолепен роман - "Освободеният" - който въпреки всичко като първоначални допускания е абсурден и на практика е ултраутопия. И то заради това, Урсула ЛьоГуин просто не може да си представи, колко по-страшно и примитивно би било едно общество, което е постигнало организацията, към която са ни водели комунистите (а в някои далекоизточни държави дори са го реализирали - ама почти точно по рецептата от Комунстическия Манифест). В този роман, който подчертавам е прекрасен, просто липсва фундамент, той виси във въздуха и има огромна разлика между това как го въприемат на запад и у нас, където все пак повече имаме представа от онова, за което авторката е писала малко наизуст. Тук "гафът" не е в детайли, както в ЕОН, а в погрешно и наивно схванат мироглед.
Тъкмо снощи имах спор за тази книга, изприказваха се неща на тема, че човекът много се е променил дори за половин век и т.н., но защо като римския император Марк Аврелий, не изпадам в недоумение от това как са обрисувани хората и мотивациите им, желанията, страховете, слабостите... значи не се е променила чак толкова същността човешка. А в "Освободения" също са описани хора. Да, ама някакви "инакви". До такава степен инакви, че в условията на гигантски концлагер, пардон - трудов лагер, продължават да остават хора, а не са заприличали на жалко подобие на мравки (които все пак са еволюирали до това си състояние, а хората обратно - деградирали).

За изброените автори съм съгласен, че имат слаби неща, но ето:
Франк Хърбърт - Кошерът на Хелмстрьом, Фани Мае, Експериментът Досайди;
Азимов - Самите богове, Краят на вечността, Стоманените пещери, Аз роботът;
Саймак - Всичко живо е трева, Резерват за таласъми + няколко разказа;
Лем - нека са само Непобедимият и Соларис;
Пол - Човекът Плюс и, ако не се лъжа, Гейтуей;
Стругацки - тук пак има много за изреждане...

А и поредицата на Брин за ъплифта според мен си заслужава.
Но "Хиперион" наистина е нещо много сериозно и бляскаво!

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!