Вчера, малко след като вече бяхме попривършили с обсъждането на "Двете кули" и разговора безгрижно се отплесна към прелестите на форума, един приятел ми сервира реплика от вида "Абе да знаеш как са го наплювали Мinority Report във форума...".

Изненадах се. Преди доста време, когато го гледах, филмът ми беше направил доста добро впечатление. Не мога да кажа, че "ме накърка", както би се изразил друг приятел, но перфектната визия, смисъл и игра като цяло бяха успели в пъти да компенсират дребни недостатъци като визуалните почти copy-paste отпратки към други известни филми, грозната реклама на NOKIA в една от сцените (ако бях видяла Пепси-то вероятно щях да съм още по-малко склонна да прощавам : ) ) и малко ненужното двойно подсигуряване на, хм, "основната идея/внушението", което се получаваше с финала. Гледах филма още 2-3 пъти и накрая, макар и да не постигнахме интимност, си имахме уважението - произведението си имаше добра, макар и малко встрани от списъка на собствените ми to die for каузи, и си я защитаваше перфектно с чудесно изработени за целта аудио и визуални средства от арсенала на този вид демагогия. Нещо повече, комбинацията между сюжет и визия, съчетани по точно този начин, го превръщаха в малко произведение на изкуството. С две думи - не ме накефи, но ми хареса. Много.

Ето защо, доста се изненадах от подобна отрицателна реакция и още повече се издразних, след като се запознах с най-общите критики. "Пак ще се пише." перифразирах мрачно преди да се заема с подробно четене на треда, но сега, след целия порой дребнаво критикарство и (моите извинения, но...) грубо неразбиране, нямам сили и желание да се спирам поотделно на всяка отделна критика.
Все пак, имайки впредвид, че като че ли никой освен критикуващите не е гледал филма, май съм длъжна да дам рамо и на защитата. Поне малко.


Две неща:
- Не бях чела разказа на Дик преди да гледам филма. Вече се радвам. Явно различията са значителни. В такъв смисъл филма е по-скоро вдъхновен от текста, отколкото негова дословна екранизация. Което, всъщност, не е лошо, нито кой знае колко осъдително, поне не и в някакъв смисъл даващ основания за (поне отчасти) обективна критика.
На решилите да спорят по тази точка, препоръчвам да си спомнят сходната ситуация с Властелина и след това да прочетат постинга на Илуватар по темата във клуб Дж. Р. Р. Толкин. Едва ли може да се каже по-добре.

- Изброените от aspid неточности, плюсове, минуси, квадратни корени и прочее глупости:
Една доста голяма част от нещата, които посочваш като недостатъци са в прекалено голяма степен плод на собственото ти спекулативно тълкуване на видяното, което в много от случаите очевидно е и неразбрано. Филмът дава (полу)конкретни отговори на много малко въпроси и оставя доста голяма свобода за спекулации по отношение на останалото.
Ето ти и няколко примера: "ТЪПИ ГЕГОВЕ С НАПЪН ЗА ХУМОР" - ами такива просто няма. Няма и умни гегове с успешно роден и жизнеспособен хумор. Просто защото никакъв хумор и гегове няма. Този филм е почти абсолютното дъно на депресията и очаянието, и ако тук таме сред перфекто обработените специално за да всяват отчаяние и безнадеждност цветове на лентата (технологията е струвала майка си и баща си) се забелязват някой и друг трагикомичен елемент, като този с окото, то те будят по-скоро нервно-истеричен, отколкото жизнерадостно-тъповатия смях на китайските екшъни, с които го сравняваш. Епизода със храната в хладилника си имаше смисъл, това, че ти си видял в него шега си е проблем на теб и чувството ти за хумор.

И двете ти критики за затвора са несъстоятелни - "замразените" затворници бяха в нещо като състояние на сън (контролиран?) подобен на този във "Ванила Скай", пък и не съм сигурна дали това, което се видя беше обикновен "общ" затвор, или извратена форма на хуманност спрямо тези, които иначе биха получили смъртна присъда. На орган свиреше единствено надзиратела на пулта, който беше луд като краставичка и въобще много колоритен образ.

Сканирането си беше на ретината, не разбирам какво те е заблудило, че е по ириса. Очите наистина бяха в пликче, но пликчето пък беше в контейнер. Операцията пък се извърши не в лаборатория или спец. кабинет на съответния лекар, а в произволен апартамент на майната си в гетото - къде и как са се съхранявали очите преди да бъдат ДОСТАВЕНИ в пликче на мястото на операцията не знаем и не можем да знаем.

Пренасянето казваш е загуба на време. ОК. И на мен ми хрумна същото. Но защо не помислиш и от тази гледна точка: Полицаят търсещ лицата по име рови в същата база данни, в която и рекламите по стените на магазините - с други думи, компа му е в мрежа. Компа на който се върши разследването получава инфо директно от провидците и има доста добри основания да не бъде свързан физически с никаква мрежа, та ако ще и защитен от най-добрата защита на времето си. По отношение на предпазните мерки срещу вмешателство службата определено беше развила параноя и дървените топчета с имената го доказват достатъчно добре. Що се отнася до времето - то е от значение, но не винаги е толкова критично колкото в "демонстрацията" от началните кадри.

Колите по никой начин не се движеха с еднаква скорост по хоризонтала и вертикала, сори.

Задържането: 2 фактора - от повече от 10 години в окръг Колумбия не беше извършвано НИТО ЕДНО престъпление! И това в инфантилно-лигаво общество на извисената хуманност и ненасилие... А и пича не само беше работил досега за същите тези момчета, които трябваше да го заловят, беше им и любимец, и дори кумир. Те въобще не очакваха да се съпротивлява.
Следващата хайка - в гетото: сори но информацията е и малко и спорна. (А и не си спомням подробностите; Но си мисля, че ако режисьорът се беше лигавил да ми снима 100 неуспешно претърсени сгради преди да се стигне до нашия, само за да ми докаже, че полицията може и да греши... едва ли ще гледам друг негов филм.)

Метод за създаване на провидците беше известен. Това си беше и част от "злото" срещу, което трябваше да се бори нашия във филма - превръщането на още човешки същества със собствена личност, чувства, живот, в елементарен биоуеър. (При това от всичи деца "лекувани" с медикамента, май с изключение на 3-та провидци останалите бяха мъртви?)

"Доказателствата" в стаята на педофила не са там за полицията, а единствено и само да предизвикат гнева на Андъртън и съответно - планираното убийство. (Това, че свободната воля все пак надделява е един от най-красивите и смислени моменти във филма.) Всъщност тъжната истина е, че от 10-на години полицията е свикнала да се доверява напълно на провидците.

Забележката ти относно моралността на присъдата изглежда уместна, но е субективна и не може да бъде истинска критика. Пък и спомни си кадрите с топчето, което СЪС СИГУРНОСТ ще падне на земята ако не го хванеш. Те наистина вярваха в детерминираното от естествени закономерности бъдеще, и се бореха срещу него малко прекалено уверени в правотата си, но пък често трудността при постигането на дадена цел, прави съмнението в истинската и стойност и същност да изглежда кощунствено. Човешко е и разбираемо.

В какво вярваш си е лично твоя работа и по никакъв начин не касае Спилбърг или, който и да било друг режисьор.
Всъщност нещата са дори по-зле - нали помниш " В какво вярва потребителя ще му каже отдел "Реклама"! "

Та така - прибързахте, прекалено прибързахте с критиките... ()

"A wizard should know better." - Treebeard

Редактирано от Firefox на 04.01.03 12:52.