Няма да престана да задавам въпроса, защо на индивиди на които мозъкът си им е на мястото, отгледани извън човешкото общество никога не стават хора?

Сега, за хипотезата на Поршнев. Човекът се е опитал да въведе някакъв ред в хаоса на теориите за произхода на човека. От чисто научна глведна точка той е много последователен. Първо се заема с проблема на методологията и класификацията. Според него ако следваме принципите, които са широко застъпени и признати в изучаването на животинските видове, трябва да отделим хомо сапиенс от другите видове, които го предшестват. Има си ред основателни причини да го правим. Да, обаче повечето хора се плъзгат точно тук по наклонената плоскост на необоснованите аналогии, поради което се приема че човекът се е пръкнал от момента на взимането на камък в ръка и изправянето на два крака. Оттам нататък последваща еволюция се представя като история на вече формиралия се човек. Проблемът обаче е че всичко зависи от методологията на различване на човешкото и как то ще ни се представя. От гледна точка на биологията и палеонтологията хомо сапиенс е различен от всички прешестващи го видове. Различен е най-вече с умението си да говори, което пък е възможно благодарение на наличието на развитието на речевия център в мозъка. От гледна точка на историята обаче, не е съществено видовото различие, а развитието и възникването на дадено нещо. А възникването на хомо сапиенс не трябва да се търси в самия него, а в предшестващите го видове. Точно както възникването на кокошката трябва да се търси в яйцето (и обратното), макар че те се различват по своята форма и външни белези. Затова наистина от гледна точка на палеонтологията пещерните хора, които са рисували, но не са говорили не са хомо сапиенс, но са част от човешката история.

Подходът на Поршнев е много сериозен, последователен и има сериозна вътрешна логика. Докато в болшинствто случаи хората са склонни да съдят за това или онова по неговите външни белези, а не да анализират закономерността на процесите, които стоят зад видимостта. При Поршнев няма да намериш еднозначен отговор от кой момент нататък имаме човек. На пръв поглед той го заковава с възникването на хомо сапиенс, но това е само на пръв поглед. Всъщност проблемът за произхода на човека се профанизира и Поршнев се спира подробно на това. За него не е толкова важно самото посочване на момента на възникване на човека, колко ПРОЦЕСА на възникването му. За това е цялата му книга.

Жидо-масони от всички страни - съединявайте се!