Темата е много интересна. Аз бих поставил нещата под малко по друг ъгъл. Да си зададем въпросите защо и как развлекателната индустрия (изкуството) съществува в сегашния си вид и какви са тенденциите, които се набелязват с новите технологии, за които говориш.

В момента, някой измисля една история, събира екип от професионалисти и реализират заедно въпросната история с цел тя да достигне до възможно най-голям кръг потребители. Защо? Ами защото трудът на тези професионалисти е изключително тясно специализиран и поради това много скъп. Следователно, трябва да имаш сериозна възращамост, за да можеш да вържеш бюджета. Тази сериозна възращаемост обаче трябва да се основава на достъпни цени на билетите, тък като хората не могат да заделят от своите доходи суми, по-големи от определено ниво, за да гледат това което са направили професионалистите. Изискванията от една страна билетите да са евтини и от друга приходите от тях да покрият скъпия бюджет водят до това че трябва да задължително да се привлекат колкото се може повече зрители. Това пък изискване води до необходимостта историята, която се разказва да бъде по вкуса на максимално голям брой хора. Това се постига като се адресират човешки вкусове и интереси, които са характерни за всички, без разлика от пол, образование, произход и т.н. Това е и корена на т.нар. масово изкуство, което в 99.99% е обречено да бъде банално и повърхностно.

Така, какво става обаче, когато всеки може да изпълнява ролята на цял екип скъпоплатени професионалисти?

Количеството филми на пазара ще достигне такива нива, че само тези, които имат огромни рекламни бюджети ще имат шанс да бъдат видяни от някой. Да, но много малка част от "народните" автори на филми ще имат такива бюджети. Какви са вариантите, които стоят пред тях? Първо, да правят филми ориентирани не към масовата аудитория, а към много тясна и специализирана такава, насочени към своите най-близки хора и приятели, или към кръгове, до които имаш лесен непосредствен достъп. Второ, да правят филми за самите себе си.

Първата възможност и днес съществува в някакъв вид и се нарича алтернативно кино. Характерно е за него че се отказва от харесването на всяка цена от много хора и разказването на сложни истории, които се харесват от много малък кръг от хора. Втората възможност също съществува и днес като тенденция под формата на компютърните игри. Възможността да си правиш цели светове ествествено ще се обедини с възможността да участваш в тях като актьор. Резултатът ще бъде прочутата виртуална реалност.

В случая с виртуалната реалност имаме един интерен аспект. На практика тя представялва исконното желание на индивида да се откъсне от диктата на не особенно приятната реалност с всичките изисквания, ограничения и задължения налагани върху индивида. Чудесно, всички ще нахлупят виртуалните шлемове и релансотта ще изчезне. За беда обаче, виртуалните технологии, не правят виртуални и нуждите на нашето тяло от хранителни вещества и разни други полезни флуиди. А те трябва да се доставят от някъде. Какви са възможностите?

Първо: да излизаш от време на време от виртуалната реалност, да полагаш някакъв труд, срещу който ще можеш да си купиш необходимите хранителни вещества. Разбира се, времето на престой във виртуалната реалност ще бъде обратно пропорционално на нивото на твоята квалификация, съответено и на твоето заплащане. Е, не е проблем, стига обаче да е изпълнено следното много важно условие: всички други технологии в обществото да си останат замръзнали на нивото което си ги знаем, тъй като само по този начин ще има достатъчно много неквалифицирана работа, за пребиваващите и излизащи за малко от виртуалната реалност неквалифицирани трудови маси. Както знаете, за мен такъв вариант е просто невъзможен.

Второ: ако всички технологии се развият до такава степен, че отпадне нуждата от набавяне на хранителни вещества и флуиди срещу полагането на общественополезен труд и всички (или почти всички) си нахлупят виртуалните шлемове. Според мен тук отиваме на вариант Матрицата. Съществува обаче сериозен проблем с ценността, която могат да представляват плужеците с нахлупени виртуални шлемове, дори за едни такива злобни машинарии, описани в Матрицата. Според мен, който и да е разум, бил той естествен или изкуствен, ще умре от скука от конските дози сапунени сериали и фентъзи романи, които ще се разиграват под виртуалните шлемове на нашите плужеци. Така че и този вариант според мен е нереален.

Трето: така или иначе на тези, които са избрали витруалната реалност, тялото няма да им трябва, защо тогава пък не се освободят от него, като си прехвърлят личността върху хардуера, с който така или иначе ще си моделират свидната на сърцето им виртуална реалност? Тук има два подварианта: хардуера на всеки виртуалник да бъде самоподдържащ се и изолиран от външната среда или да бъде вързан в мрежа с други себеподобни. В първия случай, хората ще освободят от присъствието си многострадалната екосистема на родната ни планета или по-точно ще се сврат в някое малко ъгълче, достатъчно голямо да се напъха въпросния хардуер, който повече няма да създава разни вредни парникови ефекти. Във втория случай обаче ще има сериозни проблеми с хакери на реалности и въобще старата гадна реалност ще се повяви в нови дрехи - за да си опазиш виртуалната реалност ще трябва да развиваш разни умения, процес, който по принцип не е приятен за виртуалниците.

Всичко това дотук представлява опит за описание на съдбата на виртуалниците, вселдствие на развитието на въпросните свръх компютъризирани кино технологии. Както овидяхме обаче, ще има и една малка група от хора, които ще предпочетат да правят кино за своите приятели и близки. Това означава те да се откажат от виртуалната реалност като такава и да развиват все повече и повече уменията си в най-различни обалсти, за да могат да правят все по интересни филми за тяхната си аудитория, тъй като се предполага че тази аудитория също ще се състои от хора, като тях и следователно всеки един член на такива микро-общности ще става все по-умел и все по-дълбок в своите произведения. Та значи имам две генерални прогнози:

1. По Земята ходят стотина-двеста хиляди хора, които създават един за друг смайващи произведения на изкуството, а тук там, в не много големи сгради, екологично съобразени, са натикани няколко милиарда собственици на виртуални реалности.

2. Същото като вариант 1, с тази разлика обаче, че стотината-двеста хиляди много бързо ще се докопат до разни универсални технологии, чрез които ще се запилеят по широката Вселена, оставайки Земята с пакетираните собственици на виртуални реалности, като музей на пред-човешките стадии от развитието на нашия разум. Този музей ще бъде отворен за посещение както на някой обхванат от носталгия за момент разумен звезден човек, така и за други разумни видове във Вселената, интересуващи се от пред-разумните стадии на развитие на себеподобните.



Погледни към себе си