Според мен един сценарий е несъстоятелен, когато, ДОКАТО гледаш филма, почваш да се питаш защо това е така, а онова - иначе. Ако си задаваш въпросите СЛЕД това, значи е бил все пак достатъчно добър.
Ако човек порови, винаги ще намери за какво да се хване - това е безпроблемно в 100 от 100 случая. Факт е обаче, че филмът навремето правеше огромно впечатление, аз лично все още си го обичкам и с радост си го гледам когато ми падне възможност. Наскоро гледах и "Воден свят" пак по телевизията; пак останах доста очарована. Той отговаря на същите условия - докато гледаш, пренебрегваш несъстоятелността на сценария. След това вече те светва, че това, другото и третото са дивотии, но какво от това - филмът не е скучен...
А иначе, звучиш точно като баща ми. Той отказва да гледа такива работи с точно такъв мотив - несъстоятелни са му. Навремето "Седморката на Блейк" ми беше голям проблем заради него, понеже все се подиграваше с тъпотиите в сериите; същото беше с "Ласи" и много, много други такива.
В момента същия проблем за мен самата са ми детските по БТВ - "Виртуалните рейнджъри", "Маскираният пришълец" и другите подобни, където кипи и ври от абсолютни несъстоятелни гадости... но, като се замислиш, след като хората ги произвеждат, значи някъде някой ги гледа с радост и достатъчно висок рейтинг събират, та компаниите да продължават да ги правят. Вероятно е въпрос на манталитет... хи-хи.
Между другото, обсъждахме си тука, абе, ти в мрежата ли спиш?!

…заговори за вампирите. Какво толкова страшно можеше да има в прерастналите прилепи?