Като автор, който случайно е писал книга-игра "Терминатор" /не се гордея с нея!/, ще ми се да вметна едно-друго за пътуването във времето.
Когато ми се наложи да пиша въпросната книга-игра, проведох много сериозно изследване как биха се развили събитията в "Терминатор" и съответно сътворих версия, според която:
Изпращането на убиец назад във времето превръща финалната цел - Джон или какъвто там беше великият спасител на света - в ключова точка на множество варианти на бъдещето, които той донякъде има способността да вижда... сетете се за Есме Вихронрав в "Господари и господарки".
След приключването на проблема с първия терминатор, Джон престава да вижда вариантите. След това тръгва вторият терминатор, тогава вече няма варианти, направо се разделят две паралелни вселени.
В моя вариант след втория терминатор клон на "Скайнет" пращаше трети, който да помогне на провалилия се ПЪРВИ - защото именно той помогна да се зачене Джон в крайна сметка - и Джон пък праща човек/машина /по избор на читателя/, който да спре и третия, и първия терминатори и да спаси Кайл Рийс, ако не му бъркам името...
Егати бъркоча!
Обаче това с паралелните времеви разклонения си беше и си остава супер-идея, защото според мен така е базиран "Терминатор". Проблемът с живата плът... кой е казал, че терминаторът-машина не е на сериозно-биоорганична основа и "металът" му да е някаква био-сплав, което му позволява да го метнат безцеремонно назад във времето, но също тъй както майка го е... произвела?

…заговори за вампирите. Какво толкова страшно можеше да има в прерастналите прилепи?