Хубава книга! Купих си я на сбирката последната сряда, но не си поисках автограф, тъй като въпреки големите четки на Наско, все пак държа на принципа око да види ръка да пипне. На първата сбирка от Новата година обаче ще си изпрося автограф.

Не съм чел Дракончето, така че не мога да коментирам развитието в стила и действието между двете книги. За Заръката имам някои забележки, макар че те не развалят кефа от четенето на книгата.

Например, имаш склонност към описателност. Може би защото го правиш наистина добре, склонен си да се разпростираш в доста дълги и чести описания, от което обаче страда динамиката на конфликта. Чак някъде към 130 страница действието влиза в ритъм, който наистина не пуска читателя до края.

При изграждането на образите и мотивацията им разчиташ твърде много на вътрешните монолози, които на места са доста дълги. Може би си струва да опиташ въпросните монолози да ги надробиш на по-малки и да ги разхвърлиш по линията на повествованието. Така може би героите ще станат и по-убедителни, а пък и ще можеш да изградиш и динамиката на разказа по-добре. В момента на много страници нищо не се случва, а най-накрая читателя получава една солидна порция вътрешни за героя разсъждения.

Не съм убеден че словореда в говора на Витан е най-подходящия начин да обрисуваш връзката му с миналото. По принцип човек който е живял толкова много време и пребродил толкова много страни би постигнал пластичност на изразяването - би се нагаждал много бързо към особеностите на даден език и време. Нещо като полиглотите - те имат естествената способност да улавят ритъма на всеки нов за тях език. Затова "акцентът" при Витан ми се струва пресилен и не на място.

И последно, Елица, пък и другите герои не реагират на този особен словоред при Витан. А той е повече от очевиден. Лично на мен червената лампичка би ми светнала моментално ако чуя някой да говори така. При образа на Елица това води до един вид олекотяване, което не съответства на иначе доста зрелите и реакции. Ясно че е влюбена и разсеяна, но все пак да не я загложди поне любопитство защо Витан има този странен начин на изразяване...

Разбира се, никога не съм уважавал литературните критици, така че можеш да ми теглиш една майна и ще бъдеш напълно прав Книгата ме изкефи, а това е най-важното.

Погледни към себе си