Ех, гадинке, :) изпревари ме! Естествено в тема за добрите и лошите герои и си е редно и му се пада да се обсъжда Чун Куо - единствената книга, от тези които съм чела досега, в която не просто е трудно да окачествиш някого като положителен или отрицателен герой, а напълно съзнателно и много изкусно е направено така, че "добрите" да са на страната на лоша кауза и съответно - терористите (това не стана ли напоследък синоним на "лоши"? :Р ), колкото и брутални и жестоки да изглеждат, в крайна сметка да се борят за далеч по-чисти идеали отколкото би ни се искало да признаем. :)
А за Хауърд Де Вор - не си съвсем прав - в първата - "Средното Царство" е казано немалко, в самото начало при представянето на героя. По едно време при препрочит бях започнала да си водя бележки - смятах да правя нещо като досиета - профили на основните персонажи, но пусти мързел :)...
И продължавам да не съм съгласна за онова в плантациите. Де Вор никога, ама никога не прави нещо несъзнателно или просто така - безсмислено. Макар и да е крайно нечовешко, за него това си е нормално - така де това не е единствената му нечовешка черта. :) И... дори си мисля, че колкото и да беше брутална самата сцена, във всичко си имаше някаква закономерност... някаква "ли" - редност, колкото и далечна и извратена да е за нашия мироглед... Незнам. Има какво да се почопли още :) !

"Съществувам само аз..."