Не смятам, че това твое мнение изобщо заслужава отговор. Най-малкото защото не е никак коректно да ивадиш отделни цитати от контекста, в който са били употребени и да ги коментираш, при това - крайно тенденциозно. Все пак, моят основен недостатък отново взема връх и ето го плодът:
Ще започна оттам, откъдето завършваш. Не, не съм скинар.
След това - отначало.
Ще допълня първото изречение, което коментираш, защото явно то не е успяло да пробие до нечии обгърнати в мъгливи видения за величие и непоклатимост на тъй нареченото явление българска фантастика мозъци:
"Просто няма нужда от българска фантастика в този и вид!"
Твърде дълбокомислено и цветисто се изразяваш за тази част от недостатъците, които съм си направил труда да спомена. Донякъде си прав, не съм склонен да се съглася само с тълкованието ти за комлексираността - тя е доста разпространена, дори и сред определените от теб като "зрели жени и мъже". Огледай се около себе си - та това е една от основните мотививиращи човешкото поведение сили. За нещастие, твърде малко хора осъзнават този факт за себе си (страхувам се, че и ти попадаш в това число). Съгласен съм, макар и да оспорвам правото именно ти да ми поставяш подобна диагноза, че, поне частично, споделям изброените недъзи на характера. Знаеш ли, обаче, коя е основната разлика между мен и гръмко наричащите себе си "български фантасти"? Аз не се опитвам да тиражирам егоизъм, отчужденост, комлекси и лицемерие на хартия, да взимам пари за това и да се оплаквам, че твърде малко хора са си купили появилият се като резултат боклук.
И къде, по дяволите, съм се изказвал презрително за българската митология? Или съм крайно късопаметен, или нещо си се объркал! Изказването ми в тази връзка беше в смисъл, че българската митология (поне някои елементи от нея) би изглеждала неразбираема за един чужденец, ergo би била направила произведенията, в която е употребена директно, непродаваеми в чужбина. Какво презрително виждаш в това?
Ако си решил да разширяваш нечии интелектуални хоризонти, защо не започна първо от себе си? Би имал определена полза от един по-малко разтеглив (поне не до безкрайност) критерий какво си струва четенето и има някава стойност и какво - не. Колкото е лошо да се проявяваш като кон с капаци, какъвто ме наричаш индиректно, толкова - и да приемаш всичко, написано на хартия, за шедьовър на изящното слово.
Свободният пазар си има своите недостатъци, но има и едно основно предимство - некадърните не оцеляват. Това, за нещастие, не важи за българската фантастика. Именно нейните най-отявлени и открояващи се представители са построили комунизма в най-лелеяната от масите форма. Няма критетии за оценка, цари пълна безкритичност и това просто погубва свежите проблясъци, които се появяват периодично. След като е повече от ясно, че няма човек или група от хора, която да може да направи достоен подбор и да подкрепи това, което наистина си струва, защо не оставим пазара да свърши своята работа? Или и ти си от ония, които смятат, че фантастиката е за избрани, а не за масовата публика? А той, пазарът, така или иначе ще надделее. Защо удължавате агонията? Оставете нещата на естественото им развитие. Нека има български писатели, артисти, художници, но не на шуро-баджанашки, съюзочленов или някакъв подобен принцип, а такива, доказали себе си пред лицето на по-голям брой хора от този на камерната групичка, която се интересува от тях в момента.

Към останалите: Не позволявайте да ви прекарват! Употребявайте вместо това думичката "изкарване".

Abyssus abyssum invocat