Всъщност идеята ми е, че макар и теоретично да знаем принципите на устройство на материята, на практика ние нищо не знаем. Не е ли крайно време да превърнем теорията в практика, за да можем да продължим нататък ?

Пък и новите материали няма начин да не освободят огромни ресурси и познавателни методи недостъпни досега.

Друг пример - безшевна хирургия. Досега когато се направи операция и се зашие голяма рана винаги се появява белег. Сега с помощта на микротехнологии шиенето може са се избегне. За целта вместо раната да се шие тя се залепва с биоразградима лепенка която отвътре е набраздена с каналчета с малко по-големи от кожните клетки. В резултат клетките затварят раната равномерно и много по-бързо и не се получава белег. Икономисва се труд на хирурзи и сестри, а пациентът се радва на нова кожа която е неотличима от старата. На пръв поглед нищо особено, а ползата голяма.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else