Субективно...
Трудно е да бъдеш бог (ТББ) се счита първото """сериозно, зряло, социално насочено""" произведение на АБС. То ознаменува началото втория и края на първия им - приключенско утопичен етап от творчеството им. Естествено, за една такава постановка поставянето в кавички е меко казано. Това е етикет още от времената в които е излязло произведението. Но донякъде е вярно. Има немалка разлика между Страната на розовите облаци, Отвън и дори Пладне на 22 век и изписаните на един дъх ТББ, Хищните вещи на века, Понеделника..., Второто нашествие на Марсианците и Обитаемия остров, който условно поставя края на този "втори" етап.
За мен лично такова деление не съществува, по зрялост и майсторство Пладне на 22 век например не отстъпва на никое от останалите произведения, разликата е само в тематиката и социалната насоченост. Именно това е и действителната разлика в този нов етап. Ако в предишния се е разказвало как ше изглежда Прекрасния нов свят, какво ще правят хората в него, защо, къде ще е движещата му сила, то в ТББ за пръв път се появява пукнатина в тази стройна и идилична картина. Не случайно произведението започва с играта на три хлапета от интерната. Но хората от бъдещето са малко по-различни от нас. Например не гледат по новините как убиват хора. Насилственото отнемане на живота е нещо екзотично и химерично. Едновременно с това модела на поведение "человек играющий" (интервю с АНС) изисква играта да е максимално реалистична за да е интересна (Ложата на анкиния арбалет беше направена от черна хромирана стомана... - цитирам по памет). Още от първите няколко изречения личи кой от героите на разказа взима играта най на сериозно. Арбалета на Антон е абсолютно автентичено направен, на Анка - ос съвременни материали, а Павката - с въздушна пушка... И точно човека който взема най- на сериозно играта се сблъсква първи с едно нейно условие - смъртта на близкия човек. Останалите чрез него и малко по-късно, но все пак също се сблъскват с това усвоие. И тутакси играта става от интересна - противна и отблъскваща. Дори вече не е игра. От следващата глава нататък нещата се повтарят в по голям размах. Автентиката на играта е повече от истинска, подчертано реалистична. Автирите хвърлят немалко усилия за създаването на тази автентика, на места дори прекаляват с думи от сорта на касапи, сатъри и все от сорта, но това по странен начин не дразни. Контраста със умелия, сръчен, чистичък човек от бъдещето (Дон Румата) оставя блазнеща надежда че цялата тази показна помия ще свърщи добре, с хепиенд. Все пак зад него стои безграничната сила на бъдещето. Противно на очакванията, книгата всъщност е разказ за това колко тази сила е неуместна и безсилна в един такъв контекст. Румата и колегите му не само не успяват да спрат "настъпващата сивота" (извистни успехи постигат в спасяването на т.н. книжници), но и са пряко въвлечени и отговорни за установяването на още по ужасен режим на терор и мракобесие. В цялата забъркана каша, като че ли почетния гол се състои в това самия Дон Румата да остане човек, да запази капчица невинност и чистота в себе си. Но в играта отново се намесва елемента смъртта на близкия човек, не просто се изправя като алтернатива, но се случва пред очите му. И тогава играта престава да бъде игра, мечът на отмъщението е изваден и за никаква божественост повече не може да става дума.
Произведението всъщност е разказ за падението на един определен тип морал, иначе възвишен и обаятелен е успял по странен и неестествен начин да се конфронтира с човещината.
Това произведение има свое огледално такова по отношение на идеята си - Обитаемия остров. Много критици го наричат реплика, ревизия на идеята че земляните трябва да са само пасивни наблюдатели на историческите процеси, протичащи на други планети, в други общества. На практика това не е реплика, тъй като Камерер не се явява представител на земята. Самотния корабокрушенец е откъснат от своето общество, което го принуждава да приеме чуждото като свое. Следователно действията му са действия на член на това общество; не могат да се разглеждат като намеса отвън. Макар отново да има сблъсък на ценности и различни типове морал. Виж присъствието на Рудолф Сикорски си е направо реплика на пасивното наблюдение. Но реплика е отново силно казано. Защото извода, който се натрапва от цялата прогресорска сага, е че влиянието което Земята упражнява върху дадена цивилизация варира строго съобразно склонността на тази цивилизация към самоунищожение - колкото е по-близо, толкова намесата е по-активна и обратно. Тази схема не е в разрез със "Базовата теория" от ТББ, тъй като обществото там, макар и изпъстрено с какви ли не зверства, е далеч от пълното унищожение. Естествено, това далеч не изчерпва нюансите на този проблем. Например, много е спорен въпроса, дали едно такова действие като спасяването на книжовниците не е намеса и изкривяване на уникума на дадената цивилизация, при това доста сериозно. Дали не е по-детерминиращо от полярно-екваториалните психо-излъчватели?
До скоро, с пожелания за още по-големи успехи и приятно четене

На Бастуна и Лейзи няма да отговарям по повод на този пост