|
Абсолютно се присъединявам към Робин. Аз съм си приготвил по-разводнена и скучна реч. Писах я рано сутринта, а я слагам рано на другата. Ако ви се струва, че се повтаря донякъде с горната това е изцяло случайно
Последният път когато аз участвах в такава дискусия, Hellen каза, че според (дзен?)будистите "формата Е съдържание", което пък от своя страна ми включи червената лампа за хилядите случай когато изпускаме смисълът на нещата опитвайки се да ги анализираме разделяйки ги на съставни части. Например един учител по химия се състои от въглеводородни съединения, но това не ни обяснява какво е учител по химия, нито пък ни казва какво количествено съотношение на тези въглеводороди дава по-добрия учител по химия. Т.е качествата на учителя по химия са характеристика на цялото, а не на съставните му части.
Затова въпросът ти Пиво, звучи смислено само от гледна точка на навика, на мирогледа на западната цивилизация. Подобно на една друга тема във форума където се говори за "други измерения". Когато използваме клишета като това става ясно, че не заем за какво говорим, или просто всеки говори за различни неща.
Какво означава авторът използва "красив език"? Мисля че не е същото като авторът "пише добре". Защото 90% от литературата е повторение на едни и същи теми. Т.е. една и съща история може да бъде разказана по много начини. Това КАК се разказва е избор на автора. Това как автора ВЛАДЕЕ езика на който пише е съвсем отделна история. Казано по друг начин, това че авторът владее езика не го прави непременно умен. Или пък обратното. Един умен разказвач може да разкаже една банална история добре, при това така че това което КАЗВА да е съвсем друго...
Друг пример. Ужасно ме дразни определението "има много ценни идеи". Ценните идеи са такива само един път. Когато са ти непознати. Да не споменавам, че често авторите повтарят чужди идеи, като ги обличат в някаква история. Естествено можем да се разпрострем на темата какво означава идеи? Сравни твоето: В отговор на:
Има поне две по-ценни неща - идеите прокарвани от автора на първо място и на второ място интересното, забавно, смислено и увлекателно действие и фабула на произведението.
и това на Hidon: В отговор на:
Но все пак, каквато и форма да има, няма ли една невероятна, вълнуваща, страшна, ФАНТАСТИЧНА идея - това не е фантастика
Определено думата идея не се използва с еднакъв смисъл.
Пак Hidon спомена Ван Вогт. "Светът на не-А" е една от малкото книги които не съм успял да довърша. Имах чувството, че главният герой е абсолютен кретен който ми описва "гениалните си мисли". Без значение е дали съм сбъркал в преценката си, едва ли ще си купя някога книга на Ван Вогт. Така че тезата "Идеите са по-важни от това дали са описани добре" ми се струва незащитима. Всяко изкуство си има свои изразни средства. Ако те не са спазени, или са употребени (по-всеобщо мнение) зле, тогава това произведение е нещо друго, не е изкуство. (Това е частен случай, но правилото е и по-широко приложимо.) Мисля че това е причината SF&F да се смята за второ качество литература. Често за основни се смятат вторичните белези (бластери, звездолети) отколкото литературните качества.
Искам да засегна и темата за "неконтролируемия подтекст". Т.е. това което авторите са сложили в една книга като "отражение на душата си" без да има общо с темата или историята която разказват. Често тези пластове съставят златната жила във световното литературно богатство. Можем ли и тях ги причислим към "много ценните идеи" за които стана вече дума?
Не виждам защо да оценяваме една книга като добра само защото на 24 стр. авторът казва нещо интересно, а всичко останало е нечетима, и ужасно отегчителна боза.
В общия случай мненията на хората за това "коя книга е хубава и защо" се разминават. Причината за разминаването не са обективни (естествено), а субективни. Твърдото ми убеждение е, че разделяйки изкуствено форма и съдържание по никакъв начин не ни помага да бъдем по-обективни.
Просто защото няма начин.
|
Re: Литературата-форма или съдържание [re: Пивo]
