Има и други начини! Аз например изчитах целите книги (е, не всички, та се налагаше понякога да се преструвам, че съм чел някоя книга), а критика почти не четях. Стремях се да мисля по своя си начин, за което майка ми ми се караше, че си имало закони, по които се пишат темите, и трябвало да ги спазвам. Е, колкото за законите (как да е оформено началото, как да се правят връзките между отделните поданализи, как да се оформи краят, на какви особености да се набляга и прочие), стараех се да ги спазвам, но оттук нататък нарочно не съм използвал критика. Обикновено ми пишеха шестици (даже май само шестици...), като наблягаха, че си личи собственото мислене. Сега, като си отварям някоя тема, виждам, че звучи изключително шаблонно. Какво става? Сигурно тогава и мисленето ни е било шаблонно? То не че сега съвсем не съм сдал багажа откъм способност за мислене, но пък май голяма част от хората наоколо са още по-зле... (не говоря за тук, ей! Оня ден бях малко в запас и примерно на 5-10% от хората им личеше, че могат да мислят...)

Ако там горе няма нищо, то това ще е ужасна загуба на пространство... (Сейгън)