Българските класици се учат предимно и най-задълбочено в горния курс.
Ти в кой клас си?
Аз не си спомням нас да са ни карали да четем Граф Монте Кристо...
Тартюф, Йожени Гранде мисля че спомена - хъммм... кой клас беше това по дяволите... 9??
Между другото Балзак има едно великолепно произведение, ако го намериш - препоръчвам силно - "Серафита" се казва... Толкова шантаво нещо, че ще хвърлиш в ужас учителката си само със споменаването му (понеже тя до този момент се е опитвала да ти каже, че Балзак е представител на Реализма) :)))
Проблемът е, че последните 2 години от горния курс (демек 10 и 11 или 11 и 12 клас - според това в какво училище учиш) са посветени само на българската литература - като се почне от - откъде се почваше? от Паисий или по-натам? (всеки случай конспекта за кандидат-студентските изпити почва от Вазов) - и се стигне до модерните. Това значи, че цялата световна литературна класика трябва да ви влезе в главите за двете години 8 и 9 клас. А като се има предвид, че и тя не е никак малко... И че часовете ви не са особено много... И кога според теб да включат часове за фантастика? "за кеф", дет се вика :)
Смятам, че ако човек има стабилна литературна подготовка - в смисъл, веднъж се е научил как да чете активно едно произведение - после ще може да разбира по-добре всякакъв вид литература - бил той фантастика или каквото и да е.
Още повече, че фантастиката е, първо, съвременен жанр (а обучението гледа да върви хронологически, за да не стане кашата съвсем пълна), и второ, тя е и по-сложна за разбиране и за обхващане, ако трябва да ви се предава урок за нея... Защото фантастика има много видове; те си имат различни цели; самият жанр си има история и се е развивал през годините; идеите са се променяли... Това са много учебни часове, ако искат да направят нещо повече освен просто бегло да докоснат темата (тип: "А има и такова едно нещо, нарича се фантастика... ама какво е точно, няма сега да говорим" )
Освен това в нея често има препратки към други жанрове или към произведения, герои, изказвания, наложени представи, клиширани или превърнали се в закон изказвания или ситуации... вземи един Зелазни за пример, или Дъглас Адамс, или Пратчет - тези не може да ги разбере човек, без да има много предварителни знания, към които да отнесе някое, примерно, бегло заяждане, или някоя вметка, или намек - абе ей такива неща... Фантастиката се явява в такъв случай нещо като над-жанр, висш пилотаж в литературата, и не може да се започне с нея, преди да е извървян дългия път на литературната история.
|