Как успя при всичките се ежедневни дразнители да си събереш мислите и така добре да ги изкажеш? Дано още нервите не ти изневеряват.Стискам ти палци твоят яко свързан с предишните си семейни устои съпруг, да почне да проявява по-голям интерес към настоящето си семейство, да прекарвате повече време заедно с детето. Ако ли не , като кучка ще трябва да впрегнеш цялата си ЖЕНСКА изобретателност и да му напомняш все по-често, че и ти съществуваш.
Поне на първо време те съветвам да си по-често двулична и притворена с майка му, отколкото директна, докато не намериш подходящ момент да я уязвиш и ако може и той да е в час.Трудно ми е да ти давам примери в момента, но аз вече 14 г. деля 1 покрив с майка му, но чак сега, последните 1-2 години успях да постигна по-осезаемо дистанциране, като не ти го препоръчвам, но минахме и през борма свободен стил между двете. А иначе все едно нищо, тя е майсторка в това отношение да се прави, че сякаш нищо не се е случило пред мен, като преди това ме е оплюла пред близки и познати по-най-грозни и гнусни начини.Но живея с едната мисъл , че при 2 деца и нормални отношения със съпруга ми, ако трябва всеки ден ще играя някаква роля, но няма да позволя да ни раздели. И поне засега успявам.Вярно, че е уморително, но за мене си струва.