|
Тема |
Re: Това съжителство ме побърква! [re: slanchice] |
|
Автор |
arco iris (arc-en-ciel) |
|
Публикувано | 23.10.03 15:51 |
|
|
Съвместното съжителство изисква огромно количество компромиси и от двете страни. Погрешно е да се смята, че щом обичаш някого, компромиси не са нужни и нещата си стават от самосебе си. Няма такова нещо.
Грешно е и само единият от двамата да прави компромисите, както изглежда става при вас.
Според мен проблемът на мъжа ти е някакъв по-сериозен. Такива спречквания не стават за глупости - глупостите са само повод, истинският проблем е другаде. Ако наистина искаш да запазиш тази връзка, струва си да направиш последно усилие и да се опиташ да поговориш с него, да разбереш защо се държи така. Само че не го питай директно, мъжете много рядко си казват какво им има, като отговор на директен въпрос. Трябва да можеш да го предразположиш по някакъв начин, да усеща, че конкретно в този разговор ти си на негова страна, а не врага от другата страна на барикадата.
Мъжете много често приемат подобен род разправии като военни действия и просто искат да ти го върнат за нещо, което ти даже не си разбрала, че си му направила. Така че първата спъпка е да го накараш да приеме, че разправията е приключена, че това вече не е битка и ако може да ти се довери. Но мисля, че предвид обстоятелствата това е доста трудно. По-скоро бих те посъветвала да се обърнеш към трето лице, някой човек, който мъжа ти намира за много близък и с когото би споделил.
Подобна агресивност много често е резултат от чувство на вина...
Иначе личното ми мнение е, че едва ли можеш да бъдеш щастлива с този човек. Колкото и да протакате нещата, ако не се научите да разрешавате проблемите с взаимно доверие и без излишни сцени, само ще се измъчвате по-дълго един друг и накрая пак ще се разделите.
Имам предвид, че той също трябва да се научи да си озаптява гордостта и да има също толкова голямо желание да е с теб.
Успех!
Времето е загуба...
|
| |
|
|
|