Извинявай, ако ти прозвуча цинично, но най-хубавото в цялата история е, че приятелят ти си е тръгнал. Нямаш представа каква услуга ти е направил. Ще го разбереш, като ти мине болката и погледнеш нещата отстрани.
От това, което си написала, става ясно що за човек е този мъж - комплексиран, озлобен, гневен и безсилен. Трябва ли да ставаш отдушник на агресията му?
Нима е нормално да ходиш на пръсти в собствения си дом, да понасяш обвиненията му за всичко, което не може да свърши сам, но изисква от теб? Тази игра, в която се опитва да те унизи до степен да му се молиш за нежност и внимание, не е ли бруталния му начин да се почувства значим и желан?!
Този тормоз може да продължи с години и ти постоянно да се чувстваш лоша, недостойна, вечно длъжна да мисли за неговия комфорт, за неговото удобство, за неговите слабости .......
Пропусни покрай ушите си всичко за компромисите, разговорите и не знам си какво. Компромиси се правят от двама, когато има двустранна комуникация, а не в условията на тормоз и прилагане на сила. Да, може и да има хора, които изпадат в паника при мисълта да не останат сами. Хора, които предпочитат да направят всичко възможно, дори да загубят собствената си индивидуалност, само и само да не загубят комфорта, в който кротко дремят, да имат някой до себе си, да взема решенията вместо тях, да се грижи за тях и да ги закриля. Ти такъв човек ли си?!?! По-добре сама за известно време, отколкото в тази компания. Пожелавам ти успех и не позволявай отново страхът от самотата да надвие собственото ти чувство за достойнство.
най-много обичам да мишкувам!
|