|
Пиша тези редове за да споделя с Вас, а и да получа ако не съвет, то малко повече информация. Става въпрос за съвместният ми живот с моят риятел. Живеем вече 1 година като семейство, само където не сме подписвали. Аз неискам, а и той също. Разведен е и има едно дете и смята, че подписът с нищо не помага, а и аз мислиа така.Това като начална информация. Горе долу нещата вървях добре, но последните 3 месеца са някакъв ад. От двама ни, аз съм с по-големите финансови възможност, дори мога да кажа, че изцяло издържам семейството ни, а и му помагам за детето, това не ми тежи дори съм щастлива, че му помагам. Стандартът ми за хубаво или лошо е доста висок, а неговият доста нисък. Е с моя помощ, а и нали живеем заедно, той също се стабилизира, но нищо не направи да се възползва от ситуациятаи да увеличи работата си, работи на смени и има много свободно време. Напротив, напоследък започна да ме критикува, че му оделям малко време, бил пренебрегнат, хората свършвали работа в 18ч, а пък аз в 19, какво било това нещо, нали съм била шеф, защо не съм можела да си го разрешя ? Как да му го обясня, той не желае да ме разбере, отговорностите са ми много, а и сега имам някакви моментни проблеми които решавам и изискват повечко време, но той смята, че аз нежелая да променя нещата. Е отказах се аз от повечето неща и си седнах на задника, съответно позагубих доста от работата си, но и с това ще се справя. Той и това като че ли неоцени. Хубавото беше, че нещата някак си поотихнаха, но ето какво се получи в крайна сметка. Той започна за най малката издънка от моя страна да ми се цупи, да не ми говори и ме кара да се чувствам безкрайно виновна. След това, когато реши, че вече достатъчно е мълчал и ме е поизмъчвал бе никакво обянение за случилото се, започва да се държи като че ли нищо не е било. Съответно аз бързо забравям лошото, дори прекалено бързо и започваме всичко постаро му. Но ето, че снощи след като аз се прибирам от командировка, не съм почивала и спала 24 часа, звъня на вратата и той ми отваря, но вместо поздрав за добре дошла и целувка, получвам ругтни, че лап топа не работел и той вече 5 дни неможел да си провери пощата. Хвърли ключовете и се мушна обратно в хола където продължи да ръчка компютъра, съответно на мен нула внимание. А аз му биах донесла, онова за което той ме беше помолил да донеса, когато се прбирам удома. въпреки умората ми аз му взех касетки и всичко за което ме бесе помолил да свърша попат за вкъщи. Стана ми гадно, значи пощата беше по важна от мен, а ругатните и заплахите копютърът да бъде шчупен трябваше да приема като комплимент може би. Но нали те са мои, значи са лоши. Така аз изтълкувах нещата, аи засто не съм се погрижила за неговата поща, защо несъм му подсигурила и това удобство. Направо се сразих от мъка. След като се изкъпах и се успокоих, слязох в хола и просто го попитах какъв е проблема и след като той ми изръмжа, че несмятал да разговаря с мен защото съм му била придавала фасони се обърна и подължи да си гледа телевизия. Тгава неиздържах и го попитах кое е по важно пощата му или аз. И ако има проблем ,то можеше първо да ми каже поне едно добър вчер, а после да ми каже, та ако мога да направя нещо по въпроса. А той мо каза да сам се махала от очите му и че нямал намерение да коментира см ен каквото и да било. Аз направо останах втрещена. След което още неколкократно мило и деликатно се опитах да го предразположиа, дори му се извиних, но той каза че въобще нежелае да говори с мен по какъвто и да било повод. Взе си нещата от спалнята и отиде да спи в хола. Така приключи вечерта, а днес още не се е обадил. Аз съм шокирана и отчаяна . Къде збърках, какво лошо сторих? Обичам го, но май нашето съжителство е изчерпано. Объркана съм и много наранена. Да някой ще каже, че това е прекалено елеметарно спречкване, но то не е за първи път, а и той винаги успява дам е накара аз да се чувствам виновна и да се моля за прошка и капчица обич. Иска ми се за малко да се разделим, но той живее при мен и незнам как да го помоля да си отиде в неговият апартамент и дали няма да го засегна. Искам и аз да се успокоя. Но незнам дали това няма да е краят, а не искам да е така исма той най сетне да се осъзнае и малко и той да си даде зор за тази връзка. Помагайте със вашшият опит и житейски случки.
Редактирано от slanchice на 23.10.03 15:16.
|
Това съжителство ме побърква!
