от няколко дена, след лунното затъмнение на 10 т.м., чета, че на самия 10 хората са станали особено чувствителни, в смисъл, някои съвсем откровено си плачат, други ги наляга някаква тъга, копнеж ..
всеки споделя, че изпитва необясним копнеж да се върне " у дома", където и да е това, но определено не е мястото, където е в момента.
мястото, където сме в момента, не е нашия дом, защото ако беше така, то ние щяхме да знаем това със сигурност.
всеки е абсолютно убеден, че някъде има място, където е бил заобиколен със хора, които го обичат безусловно, чувствал се е защитен и абсолютно щастлив.
пълен до горе, както му казваме ние, старите.

така че твоето настроение е напълно в унисон с настроението на хората, минали по нагоре по спиралата.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций