От друга страна фактът, че и Башар описва същото това минало което науката описва, а и метафизиката описва и т.н. то създава впечетлението че освен нещата които личноста/егото може да промени, то има и непроменлива споделена реалност отвъд, която може би сме тук да открием...

Или може би има опорни точки... Нефилим, Атлантида, Лемурия преди това, след това изливането на водата...

Не е въпроса как го мислим от гледна точка на личноста, всичкото това е вкоренено в кодът ни и кръвта ни...

Интересно е ако погледнем потопа да кажем... Има идеята за колосално изливане на вода, след което за първи път се е появила дъга в тората(старият завет)... Ако погледнем народите по Земята, обаче виждаме че легенди за потопа има навсякъде. Индианските племена в Америка го имат, дори китайците го имат, Фу Си човека/дракон който се казва че е донесъл триграмите, освен всичко останало заедно със сестра си са били единствените оцелели от огромен потоп...

Та какво става, из цялата земя в някакъв момент от нейната история е имало колосално изливане на вода и доколкото можем да преценим - горе-долу едновременно... Освен това то е донесло определени промени, те също са описани.

Това не е нещо което личноста ни знае, това е нещо което ние откриваме, което някъде в нас сме знаели през цялото време и заради което сме дошли...
Както и да смятаме че променяме настоящето, тези неща са заложени и нашата работа не е да ги променим, ако имаме интерес е да ги открием...

Накратко - може би, знае ли човек... Но това че Башар описва същото това минало което е толкова развивано навсякъде, от наука до метафизика, ми харесва, предполага че функционира в същата тази споделена реалност в която и ние...

Вечен е само мигът. – Месечка, Приказка без Край