Всичко е събитие, Ошо неслучайно настоява да говорим за себе си в глаголи, а не в съществителни.
Аз съм "движа се", Аз съм "светя", не аз съм светлина...та не само огънят, всичко е "събитийвам се"...
А парадигмата на недостиг е върховно недоразумение, от което най-много си изпатиха хуанистите май.
Башар примерно казва, че винаги има изобилие от всичко, ако ти имаш някакъв недостиг, то ти имаш изобилие от недостиг.
Разбираш ли?
Не недостиг на изобилие.
а
Изобилие от недостиг.
Енергията е безкрайна, безгранична, навсякъде и много повече, отколкото изобщо можеш да употребиш, каквото и да правиш, откъде накъде тогава в море от изобилие продължаваш да изпитваш несотиг и да си къткаш я светлина, я енергия?...
Всичко е в такова количество, че да се убиеш, не чожеш само да куснеш колкото лъжичка от океан, а ти пак не стига и не стига...нещо е запушено, че да не стига.
С някое убеждение е запушено.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|