Ми за някои е катаклизъм, за мен е много вълнуващо и страхотно.
И не си падам да продължавам материалното си съществуване.
Отивам в четвърта плътност, където времето и пространството стават гъвкави и материята няма същата сила както в трета.
Който иска, може да си остане тук, всъщност който където иска, там ще се пренесе, стига да успее да си нагласи вибрациите с тоя свят.
Всичко е тук и сега, само че вибрира на различна честота, която честота си избереш, в тая ще попаднеш и такъв свят ще имаш занапред.
Щото то тоя прозорец се отваря и се затваря, да речем на 26 000 години веднъж, изскочиш и се запилееш по другите плътности. Не изскочиш и чакаш нова врътка.
Както казва Башар влаковете са стояли на една и съща гара един до друг и ние сме могли да прескачаме от един влак на друг, но влаковете вече са тръгнали и почват да се разделечават и с времето става все по-трудно да прескачаме, към края на това десетилетие вече ще е станало невъзможно.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя