О, аз бях убедена, че тази реалност е единствена, а останалото е бягство от реалността...и бягах ли бягах...

После почнах да се замислям, абе що така си мисля, че тая реалност е реална, а всичко друго не е...мислих, мислих и стигнах до извода, че мама, тати, обществото и всички останали са ме научили да мисля така...не помогна обаче ... продължих да мисля, мисля ...и някъде преди година и повече време изведнъж ме осени коренът на проблема - някак си са ме научили да вярвам, че което мине през официалните медии, то е реално, а останалото не е. Ако по новините на Канал 1 кажат, че върху парламента са кацнали ято феи, ще им повярвам. Номерът при мен беше точно тоя, ключът от бараката - вярата ми в официалните медии!

И лека полека со кротце со благо почнах да се отучвам от тая вяра.
Зящо да не вярвам в един научно-фантастичен роман примерно или в една детска приказка?

В основата на всички вярвания стоят първични постулати - казва Хъбард, казва го и Башар. Хъбард пишеше някъде, че нещо опитвал и не ставало и не ставало, не се връзвало, и така карал, докато му хрумнало да преразгледа "извечните си истини" - ония, които счита за толкова достоверни, че никога не подлага на съмнение...

Та така - вечните истини са най-незабележими, фон, който никога не виждаш и който ти влияе върху абсолютно всичко. Нулевата позиция в една координатна система. Колкото и да местиш точката по абцисата и ординатата ... за да се промени неща, трябва да преместиш оная точка нула, в която абцисата и ординатата се пресичат...

Та -
1. защо предпочиташ да вярваш, че няма по-хубави реалности, с какво ти е полезно това?
2. кое е най-ужасното нещо, което предполагаш, че ще се случи, ако повярваш, че има по-хубави?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя