То всичко го има. Всичко, за което може някой да си помисли, съществува някъде, защото ако не съществуваше, човек не би могъл изобщо да си помисли за него.
Някъде, в паралелна реалност, които са безброй много и през които ние се местим милиони пъти в секунда. Структурата я има и съществува вечна и неизменна, като кадри от филмова лента. Ние сме ония, които движим неподвижните вечни кадри, прескачайки от кадър на кадър.
И в същото време всеки вижда само онова, на чиято честота вибрира. И всички изживявания са истински и меродавни.
Единствената истина е, че всички истини са истинни.
Така че - за теб и мен всичко това съществува и нашият свят е такъв.
За АН например нещо може да съществува, само ако е измерено или описано, или пък измислено или осмислено от нея.
Обаче разбери - нейната реалност е не по-малко истинска и валидна от твоята или моята.
Така че нещата са И-И, не ИЛИ-ИЛИ.
И моята, и твоята, и на АН, и всички противоположни и едновременно изключващи се реалности са едновременно валидни, реални и истински.
А ние, независимо към какви реалности се придържаме, сме части от един огромен и невъобразим пъзел и всеки един от нас, абсолютно всеки, има своето място и роля в тоя пъзел и без дори един от нас пъзелът нямаше да съществува в цялото му великолепие.
Така че - научи се да уважаваш всички реалности и всички части от пъзела, това ти е урокът на тоя етап. И през ум да не ти минава, че твоята или нечия друга перспектива към Безкрая е с нещо по-добра от която и да е останала такава.
Защото Цялото или Безкраят обичат и се изживяват по абсолютно всички възможни начини и перспективи и всеки един от нас е Безкраят, който се изживява в тази точно конкретна перспектива. Нито повече, нито по-малко.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|