Нали харесваше принципа:“каквото горе, такова и долу“.
Как се връзва той с идеята за изстрелване във висша реалност и пърженето в 1-ви клас?
Нещата са И-И, не са или-или.
И едното е валидно, и другото.
Всичко съществува едновременно и всичко съществува тук и сега. Нали не мислиш, че докато ние се пържим в първи клас, в същото това време не съществуват същества из другите реалности, как се връзва това с принципа? Ако ти се пържиш в първи клас, има ли същества, които вече са взели диплома за средно образование и щъкат из съвсем различни реалности - да или не?
Ако е да, то с какво е по-различен тоя факт от принципа горе-долу? Ако е не, значи си убедена, че ние сме върха на съзиданието и никога няма да отидем по-нагоре, защото долу има пържещи се.
Не разбирам кой точно постулат те кара да седиш и да се пържиш - идеята, че няма как да има пържещи се и реещи се?
Все едно да кажем, че възрастният човек е нещо по-висше от бебето.
Кога съм твърдяла, че висшистът е по-висш от първолака? Те просто са различни. Битието е мозайка и всяка една част е равна на всички останали, независимо в коя част от мозайката се намира. Просто на човек като му дойде времето или му омръзне да учи буквите, или като ги научи, следва нещо друго.
Не ти разбирам постулата, верно вземи го формулирай, какво не ти дава правото да минеш във втори клас? В живота не е ли същото - има бебета, има възрастни, има първолаци, има доктори на науките, какъв ти е постулатният проблем тук?
казвам, че каквото горе, такова и долу, т.е. важно е какво правим, независимо къде сме
Някои даже казват, че не е важно какво праим, важно е с какво намерение го правим, защото едно и също действие, но приложено с различно намерение, води до различен ефект. Така че важно е не толкова какво правим, а е важно как се отнасяме с Цялото.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|