„Когато спреш упорито да говориш от множествено число и да налагаш върху другите собствените си разбирания, ще прогледнеш, че светът е пъстър и многообразен и че което за теб е правилно, за друг може да не е. И обратното.“
Така е. Но нали наскоро коментирахме, че през повечето време мислим и говорим само за себе си и собствените си интереси. Добре е от време на време да се усещаме като част от нещо пи-голямо, част от група хора, от общество или даже Вселена.
Как иначе практикуваме ставането на цвете.
Каквото и да усещаме, мислим или кажем, някой вече го е усещал, мислил или казвал.
Смятаме, че сме различни и уникални, но е факт, че имаме много сходства с останалите хора, животни, растения, даже звезди.
Нали харесваше принципа:“каквото горе, такова и долу“.
Как се връзва той с идеята за изстрелване във висша реалност и пърженето в 1-ви клас?
Все едно да кажем, че възрастният човек е нещо по-висше от бебето.
С това отговорих и на тоя ти въпрос:“ А докато заявяваме, че се местим в друга реалност без войни и пр., не осъзнаваме цялото.
Откъде точно извади тази логика? Значи да си стоим в свят на войни, защото тук сме били помнили цялото ли, защо си решила, че тук го помним и затова по-добре да си стоим тук?“
Не казвам да стоим тук, а казвам, че каквото горе, такова и долу, т.е. важно е какво правим, независимо къде сме
|