Интересното е, че аз стигнах до същия извод преди много много години, когато още нямаше интернет и не бях чувала за Хъбард. Че се налага да разрушим целия постамент на постулатната матрица, да занулим и да стигнем до нищото, откъдето да се изградим наново.
Ако искам различен свят, трябва да създам различна матрица.
Ти го разглеждаш като самоубийство, аз го разглеждам като прераждане, възраждане, ново начало.
Аз не съм набор от постулати, нещо много по-високо съм. Изтривайки системата си от постулати се изчиствам от всички наслоения, за да остане само истинската ми същност, нулевата точка, състояние неум, към което се стремят всички източни техники.
Ти това състояние разглеждаш като самоубийство, защото се идентифицираш с набора от постулати.
А задачите пред тоя ни Аз са различни за различните хора, на теб задачата ти може да е да го пазиш като зеницата на очите си, а на мен да го разруша, за да се преродя, без да се налага да умирам физически и после да се раждам с друг набор постулати, т.е. да направя онова, което прави Буда.
Да видя истинската си същност, която е над набора от постулати, а ти се изживяваш именно като набор от постулати.
Имаше една хубава притча от Гюрджиев - изяснете си какво защитавате, та ти наясно ли си, че защитаваш не себе си, а текущия си набор постулати.
От какво и от кого ги защитаваш и защо? Защо смяташ, че си те и ликвидирайки ги, се самоубиваш? Е, не е.
Тоя живот е трансформиращ за болшинството от нас, което какво значи според теб? Или не вярваш, че е трансформиращ? Може пък за теб да не е...
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|