Откъде знаеш, че съзнанието не е вечно? Откъде знаеш, че смъртта е трагедия? Откъде знаеш, че смъртта е краят? Откъде знаеш, че ти си тялото си? Откъде знаеш, че ти си този, който си?
Откъде знаеш, че можеш да се довериш на сетивата си? Откъде знаеш, че виждаме нещата по един и същи начин? Откъде знаеш, че моето синьо не е пурпурно за теб, което и двамата наричаме розово?
Откъде знаеш, че нещата са все още тук, когато не ги гледаш? Откъде знаеш, че това не е илюзия? Откъде знаеш, че има изобщо нещо зад теб? Откъде знаеш, че не сънуваш? Откъде знаеш, че злото съществува? Откъде знаеш, че доброто съществува?
Откъде знаеш, че времето е линейно? Откъде знаеш, че времето не се ускорява? Откъде знаеш, че между всеки момент, времето не спира за 1000 години? Откъде знаеш, че вчера наистина се е случило?
Откъде знаеш, че хората не са творение на собствения ти ум? Откъде знаеш, че не си само един тук? Откъде знаеш, че не си сам?
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|