Ами нещата са И-И, не са или-или.
От една страна ги имаме тук и сега като висши същества, от друга страна ги нямаме като земни същества.
Башар казва, че имаме висш аз и персонализация, персоналното ни аз слиза тук долу все едно се гмурка в океана и толкова дълбоко се е гмурнало, че е забравило за другата си част, която стои горе на повърхността в лодка и помага на гмурналото се да се оправя.
И понеже отиваме много надълбоко и забравяме за горе, то затова сме изградили преди слизането си надолу един стремеж към обединение, към светлината и горето, за да можем чрез него някак да се върнем обратно.
Стремежът към обединяване с половинката ни не е любовен стремеж между мъж и жена, както си мислим, а е стремеж на персонализираното его дълбоко надолу в океана да се върне обратно горе в лодката при половинката си - висшето аз.
Та така погледнато, Башар пак сложи точка на размишленията и съвсем логически изведе защо се стремим и какво всъщност правим.
А да сме тук и сега е равно на това да се върнем обратно във висшето си аз, защото то е винаги тук и сега, т.е. почувстваме ли се тук и сега, сме се слели с висшия си аз и наистина няма към какво повече да се стремим.
А за интуитивната логика ти ми разкажи, аз сефте я чувам.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|