Цялата болка е продукт от съпротивата към твоето истинско аз. И най-често съпротива към онова, което е, все едно то не трябва да бъде така, докато на практика, щом нещо е тук, то е тук поради някаква причина. Позволи си да разбереш каква е тази причина и, когато започнеш да го използваш поради причината, поради която то е било създадено, то ще изчезне, защото то няма да се върти наоколо, когато вече е използвано.
Всеки символ, всеки ритуал, всяка техника са просто средства да си позволиш, да си дадеш разрешение да бъдеш повече, какъвто си всъщност. Ти нямаш нужда от тях. Но защото си пълен с всякакви убеждения, често имаш нужда от някакъв трик, който да надхитри едно или друго убеждение в личностната ти структура. Все едно подаваш сам на себе си висока топка. Така че тези трикове могат да бъдат много ефективни. Но всъщност ти си онзи, който прави промените, не техниките или ритуалите.
И пак, запомнете – ня практика няма минало. Няма и бъдеще. Всичко съществува СЕГА. Аналогията, която често използваме, е, гледайки ТВ програма, ти знаеш, че в същото време се излъчват множество други програми, те не са в миналото или бъдещето, ти не ги приемаш, защото си настроил телевизора на друга честота.
Реалността е подобна. Всички животи, всички преживявяния са точно сега.
Реалността е един момент на създаване, един единствен момент. Това, което ти се струва различни моменти, всъщност е същият този момент, но от различна гледна точка.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|