|
Писание изпълнено с прилепнали постулати, понякога направо ти се чудя как изобщо мърдаш, като си така опасана с "мъдрости", като с въже омотана от глава до пети.
Та така, подред.
Значи да се мотивирам да попадна в по-добър свят не става, ама просто да мотивирам промяна става, ами ако тая промяна е към по-лошо?
Като беше социализъм и искаха жителство, не даваха в чужбина и т.н. и мотивирахме промяна, та какво?
Мен просто промяната не ме мотивира.
Всеки го мотивират различни неща, не е важно какво го мотивира, важното е да има мотивация и да се движи. Сега мен ако твоята мотивация не ме мотивира и аз се напъвам ли напъвам да ме мотивира, ама аз съм различен човек и не става, изпадам в депресия, защото не се водя от собствената си мотивация, ами се опитвам да се водя от твоята.
Така че ти се мотивирай от промяната, аз ще се мотивирам от идеалния живот и така и двете ще се движим нанякъде, което е важното.
само в добър свят, а такъв не съществува
Е това откъде го реши, защо предпоставяш непрекъснато и се оплиташ в собствени теории?
Аз ти казвам, че съществува, в горните нива на вибрации, всички го пишат, в нашето тримерно пространство и 4-мерно пространство време, което още се нарича трета плътност, всичко е дуалистично, разделено, отдалечено от светлината, най-ниската точка на измеренията, тук не съществува.
Но всички масово говорят, че в момента се възнасяме, всеки със свои думи, преминаваме извън времето, затова някъде казват, че е края на времето, пълно е в интерснета с обяснения за 4Д, т.е. четвърта плътност, а нагоре, 5,6 и т.н. е още по-различна.
Ти приличаш на гъсеница или каквида ли беше, дето твърди, че света на пеперудата с просторите, цветята и полянките не съществува, ми не съществува, вътре в какавидата не съществува.
На мен цялото ми същество крещи, че съществува, умът, когото ти си възлюбила, дудне, че не съществува, защото никога не е виждал такова нещо, на ког да вярвам - на съществото и душата си ли или на любимия ти ум?
Сатурн иска реализъм, аз съм пълен реалист и затова цял живот съм знаела, че съществуват светове над нашия, извънземни, ангели и всякакви високоразвити същества, чиито разум се съотнася с нашия така, както нашия ум се съотнася с ума на минералите, лишеите и мъховете.
Защото няма нищо по-разумно от това да мислиш, че не си на върха на пирамидата и че над теб има неща, които не можеш и да си представиш.
Това е реализмът.
А твоето затваряне в пашкула, в който наистина няма пеперуди и дъхави полянки, също е реализъм, само че от друго ниво.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|
Re: Новата ни тема за глупости [re: AH_]
(непостижима)
