Обобщения от тоя род:“ Доброто и лошото са все заедно винаги и навсякъде, т.е. това не ни върши работа като мотивация и движеща сила да се преместим в друг свят.“
не се нуждаят от статистика.

И защо реши така? Защото си убедена, че каквото ти мислиш, го мислят всички останали ли?
На теб ако не ти върши работа, на мен примерно ми върши, всичко върши работа, стига да те накара да се раздвижиш. Не знаеш ли принципа на тахионните ли бяха полета - важното е да се движиш, нещата сами се наместват.
Дори да си въобразяваш, че бягаш от лошото, а всъщност да не бягаш, самият факт, че се движиш, помага на полетата да се раздвижат и задействат и да те преместят.
Ако не се движиш, независимо с каква мотивация, тия полета не те разпознават и не те движат.

Цялата история на човечеството и вселената ги доказва.
Ти не познаваш историята на вселената със сигурност и е твърде съмнително да познаваш и човешката история, познаваш само онова, на кето са ни учили в училище. Така че няма как нещо, за което и хабер си нямаме, да доказва друго нещо.
И дори ако предположим, че ти, за разлика от всички нас, познаваш историята на вселената и всичко останало, какво точно доказва? Стана ми интересно.
Човечеството се движи и това са единствените му мотиви, лежащи под повърхността на всички останали, това го казват всички учения и аз съм съгласна с тях - човекът винаги се стреми към удоволствието и винаги се опитва да избягва неудоволствието. И това е цялата движеща сила, едновременно го твърди Башар отнякъде си и древната еврейска кабала, която отрича извънземните и всички истанали. Бог така ни е създал, че да ни управлява с моркова и тоягата - доброто и лошото. И нищо повече не му е нужно, за да ни управлява, както и на магарето впрочем.

Т.е. трябва ни друг мотив за да се преселим успешно в нов свят
На теб може, но пак опираме до твоите обобщения, при положение, че си наясно, че сме различни хора.
На мен достатъчен мотив ми е, че искам да живея хармонично и спокойно сред извисени и пълни с любов същества. Преди 10 години исках да живея на ръба на бръснача в непрекъснато почти оцеляване, затова и бях тук, в тая държава.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя