Да, много хора тук не работят за пари, но тия хора са пренебрежимо малко на фона на хората, които не само работят за пари, но и които биха искали да работят за пари, но няма работа, които се палят и бесят от отчаяние и т.н.
Ако аз съм пъстърва в планински водоем и наблизо фабрика хвърля отрови в него, дали на мен ще ми е достатъчно, слънчево и спокойно, че ми е дадено да се занимавам с моите си неща, когато водата ми е отровена?
Не мога вече да гледам страдащи, гладни и притеснени хора, цялата земя не е наред и я усещам силно. Какво значение има дали аз работя за кеф?
А и лично аз опитах да не работя за пари, но работа няма по вкуса ми и с достатъчно за прехрана. Явно с тоя Плутон съм се родила да страдам заедно с цялото.
Виж сега, ти непрекъснато се опитваш да ми натискаш изплувалата глава заедно с блесналите очи, гледащи към звездите, обратно в това, което си нарекла тук и сега. Е, може моето тук и сега да е зяпането на звездите, може по някакъв начин така да почагам повече на човечеството, отколкото ако се потопя обратно, може земята да има отчаяна нужда от мечтатели за някакви нейни си работи, защо не оставиш на мира мечтателите да ходят по лунни пътеки?
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|