Чета те, когато пишеш твои наблюдения и разсъждения.
„на мен непрекъснато ми се е налагало да търся съвсем практически и прагматични решения, колкото и да те учедва това.“ – не ме учудва, така е, според Слънцето ти в Козирог.
„Имам способността да търся преки пътища към резултата и да ги намирам“ – така е, според Луната в Риби.
„аз съм интегрирана и вървя в цялост“ – така е, според Слънцата ти.
„Затова съм се научила да не философствам“ – не е така.
Когато силно се свържеш с необятната си Луна, отричаш конкретиката на аналогиите на Слънцето си: философия, работа, пари, политика и пр. Но непрекъснато си ангажирана с тях. Те са ти същност – непрекъснато си практикуваме собствената философия.
Защо има провокация помежду ни:
Избрала си философията на процесинга, според която има : осъзнаване и чистене. При теб има силна връзка със сетива и усет и действия според тях. Доверяваш се на усета си кога какво да чистиш и чистиш.
Аз съм избрала философията на астрологията: осъзнаване, приемане и работа. Работа, чрез пасивност, активност, трансформация.
Смятам, че между сетива и възприемане на реалност има преход, субективност, мая. /при теб няма акцент върху тая субективност- възприемаш, каквото възприемаш, с пълна сила на съзнание и подсъзнание/
Например, представи си, че сме сложили ръцете си върху маса и отгоре ни удрят с чук с еднаква тежест. Ти може да възприемеш силата на удара като 10-тка/по скала от 0 до 10/, а аз – като 5-ца./както и обратното, зависи от други неща/ И за теб обективната реалност ще е възприеманата 10-тка, а за мен – 5-цата.
Точно защото отчитам субективността, предпочитам подсказки, които получавам от независим източник- символиката на планетите – тя повлиява оценката ми за възприеманата действителност.
И пак когато силно си свързана с неограничената и необятната си Луна, търсиш всичко и си склонна да чуваш и подсказките на астрологията, нищо, че се различават от твоята реалност – дърпаш се, противиш се, но ги отчиташ
|