Знаеш ли какъв ти е проблемът? Че смяташ онова, което е меродавно за теб, за меродавно за всички останали.
Ако на теб ти е необходим жив учител, дишане и медитация, за да стигнеш до еди си къде, считаш, че това е задължително и за всички останали.
Мога да ти го обясня кратко чрез Башар. Той говори за permission slips - пособия, чрез които човек се движи напред, патерици, казва, че всичко, абсолютно всичко, което използваме, са permission slips, че всъщност можем и без тях, изобщо можем без тях, но ни е по-лесно с тях, това са нашите позволения, които си даваме сами на себе си, за да отидем там, където искаме да отидем.
И казва всеки да използва всичко, което работи за него. Няма значение дали медитация, астрология, захарчета под възглавницата или, в моя случай, извънземен принц, - щом това помага, да го използваме. Докато спре да помага, след това да търсим нещо друго. Освен ако не можем без permission slips вече.
Казва, че всичко ние сами си правим, не го правят захарчетата или дишането, или учителя, само и единствено ние сме ония, които могат да го направят. А permission slips са ни позволенията, които даваме сами на себе си да го направим.
Така погледнато, ако ти имаш нужда от дишане, учител и медитация, за да стигнеш, където си тръгнала, на мен може да ми трябва примерно извънземен принц, за да стигна там, където аз съм тръгнала.
И аз не те насилвам да си намериш извънземен принц, защото съм решила, че това е твоята патерица, за да стигнеш Там. Защото знам, че ако нещо работи за мен, то не е задължително да работи за теб.
Аз може да нямам нужда от дишане...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя