Добър въпрос- как правим изборите си.

Според астрологията – емоционално, подсъзнателно, интуитивно, т.е. Лунно
А според Башар трябва оттук насетне да правим изборите си според най-голямото си въодушевление.
Въодушевлението е пълен комплект с инструменти и се грижи само за себе си, отваряйки пътища.
Зосега са били различни енергии и затова е трябвало да се действа различно, но за първи път от 25000 години навлизаме в друг период и занапред ще действа тоя начин на избор.
Търсим онова, което най-много ни въодушевява в момента и което можем да правим. Започваме да го правим. Когато се изчерпи възможността, търсим следващото най-въодушевяващо нещо и правим него. Самото въодушевление ни води по пътя и през препятствията и трябва да му вярваме, то било нашата връзка с висшия ни разум, той не можеш да говори на езика на логиката, а ни давал импулси, които ние сме възприемали като въодушевление.
И трябва да му вярваме, защо физическият ни логически ум знае как стават нещата, но не знае как ще се случат нещата, той не е създаден да прогнозира и знае бъдещето, това е работа на висшия ум, затова ако почне да дудне логически, просто трябва да потушим конфликта, като му шътнем да си затваря устата за неща, които не са негова работа.
Една мацка нещо го питаше за котка да си вземе, ама не си вземала, щото ако и изчезне вдъхновението, после какво ще прави с котката. И той я запита нима не вярва на въодушевлението си, което така подрежда нещата, че те се подреждат сами и ако и спре въодушевлението, котето ще му се намери начин от висшия ум да се оправи.

Обясняваше го така - висшият ум подава импулс да не тръгва към близкия мост, за да премине реката, ами да заобиколи през далечния, умът дудне, че това е нерационално, и тръгва към близкия мост, стига там, а мостът разрушен.
Висшият ум стои високо на хълма и вижда, ч мостът е разрушен, логическият ум долу е всезнайко и твърдо е решил да кара по логиката на най-краткия път и да не чува интуицията.
Затова няма конфликт, освен ако ние не сме твърде упорити да го създаваме.

Аз, от личен опит и практика, съм установила, че винаги, когато съм слушала логиката си, а не интуицията, след години, понякога десетилетия, съм разбирала, че ме е довела до под кривата круша, това емпирически съм го установила.
Затова съм решила да следвам вътрешните си нагласи, които сега Башар описва като въодушевление. По единия път знам какво съм губила и какво съм печелела, време е да опитам по другия път, в крайна сметка човек е на тая земя да с учи от грешките си, а не да ги повтаря.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя