|
|
| Тема |
 Re: Фани и Александър [re: Xaнa123] |
|
| Автор |
AH_ (пристрастен) |
|
| Публикувано | 27.04.13 06:21 |
|
|
|
Нали не приемаме духовния закон за съденето буквално?
Ще обезсмислим хилядолетно съществуване на една човешка институция. Отделно, че може да изпаднем в позиция:крадецът вика дръжте крадеца, т.е. докато поучаваме някого уж за негово добро, ние ще сочим с пръст и ще казваме:виновен
За преплитането на духовния закон и човешкия, т.е. конкретното отношение към конкретна постъпка:
Духовният закон на първо място се грижи за баланс, равновесие на добро и зло във вселената.
На второ място отчита дискретността, ограничеността на човешкото знаене във времето за добро и зло /в смисъл, че нещо, което днес оценяваме като добро, в дългосрочен план може да е зло, както и обратното/.
Човешкият закон и конкретното отношение касае етика и морал в обществото/в смисъл на изисквания на обществото към индивида и на индивида към обществото/ - той следва духа по първа точка на духовния, като при това сочи виновен, защото знаенето за конкретен момент и конкретно действие е по-пълно и отговаря на етиката и морала, т.е. не се сблъсква с втора точка.
С кое не си съгласна?
Например, родителите понякога преценяват да посочат в прав текст грешката на децата.
Не защото не ги обичат.
Пък децата ги намразват
И кое още не е ясно, за да я приключим тая тема – абдикацията на майката – просто е - за да не дразни излишно бащата. Той вече е взел своите решения и предприел съответните действия. А децата са порастнали.
| |
| |
| 
|
|
