|
А ти кой си, че съдиш? Определения даваш, квалификации, нападаш значи.
Воин, мъж, пък се държи като кокошка, раздава квалификации...язък.
За това ли си тук? Да обясниш на всеки какъв е, щото те сърбят пръстчетата?
Търсиш лично просветление или държиш да натриеш някому носа за нещо, за което си решил, че трябва?
Това ли бойно поле си избра, понеже воинът сам си избира полето, на което да се бие? Или друг воин, по-силен от теб, те примами тук?
Всеки има своя път, първото условие за любовта е да не съди, аз се стремя към светлината, прикрито, открито, защо мислиш, че ми пука дали ти или който и да е друг вижда или не вижда, аз живея по моите си закони. Такъв е моят избор.
Ти ме попита, аз ти се разкрих, не се прикрих, сега нанасяш удари.
Понеже съм странна и умрем като жена да квалифицирам, как да те нарека?
Ти питаш, аз отговарям чинно като в детска градина, ти използваш разкриването ми и моментално удряш.
Пет пари не давам за твоите битки, разкрила съм се, защото съм преценила, че съм достатъчно силна да се разкрия. Може и да не съм абсолютно празна, но достатъчно празна, сега ще видим.
Можети да си ми тестерът, дали и колко вреда ще ми нанесеш, преди да те обезглавя.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|
Re: Енергията [re: дрифтър]
(непостижима)
