Причината за всичките ти трудности се корени в изборите, която си научен да правиш в настоящето. Миналото не може да бъде причина за днешните ти проблеми, освен като рамка, в която си научен да работиш.
Ти трябва да позволиш на себе си да бъдеш онзи, който си, и да знаеш, че си равнопоставен и ценен, без да се налага да правиш жертви. Ти нямаше да съществуваш изобщо, ако не го заслужаваше, самият факт на твоето съществуване доказва твоята стойност. И можеш да служиш на другите, само и единствено бидейки самият себе си. Ако се опитваш да бъдеш някой друг, няма да си в състояние да помогнеш никому, дори на себе си.
Основна истина е, че всички здравословни проблеми тръгват от не-спокойството, независимо дали после тези проблеми се свързват или не с физиологически механизми, те винаги тръгват от едно място, от без-покой-ството. Ти си се отдалечил от центъра на покой в себе си, ти си извън центъра си, извън себе си. Там започва стресът. Ти не си в мир със себе си, разочарован си от себе си. Отрязан си от разбирането за собствената си ценност, от собствената си валидност и от жизнената си същност. Ето откъде тръгват всички болести, независимо каква форма приемат в крайна сметка.
Физическото тяло никога не е първоначалната причина; затова винаги трябва да се върнеш обратно в истинското си състояние. Дори ако ти назначат прекрасно лечение, дори ако си помогнеш чрез други физически начини, без-покой-ството винаги ще се връща, ако не изтриеш напълно първоначалната причина, която винаги, винаги, винаги се корени някъде из съзнанието под формата на убеждение или мотивация.
Ти си излязъл извън себе си, извън центъра на своето същество, защото нещо те е мотивирало да го направиш. Ти си решил, че имаш полза да направиш това, че избирайки този път, ще получиш нещо, което иначе няма как да получиш. И, излизайки от себе си, моментално си загубил покой. Трябва да си спомниш какво те е мотивирало да излезеш извън центъра си. Какво убеждение, каква дефиниция са те накарали да го сториш.

Излизайки извън себе си, ти си освободил място за стреса, който е започнал да предизвиква всевъзможни химични и алергични реакции, които след това се опитваш да облекчаваш с всевъзможни физиологични лекове, и това просто няма как да се случи. Идеята е, че ти трябва да пречистиш изборите, които си направил, преди всички тези лекарства да дадат физиологичен ефект. Ти правиш избори, базирани на убежденията ти относно това кое е важно и кое не е.
И за да се върнеш обратно в центъра на своето същество, ти имаш нужда от причина, ако такава няма, си достатъчно умен да я създадеш. Вместо да вървиш по лесния път и да преразгледаш мотивацията си, ти ще изобретиш болест, която да е толкова дразнеща или нелечима, че да те принуди насила да търсиш пътя обратно към себе си.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя